Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Само най-общите постановки — отговорих аз. — Навремето не си падах особено по тази част от учебната материя.
— Жалко. Трябва да намериш време за един опреснителен курс при Сухай.
— Да не би да искаш да кажеш…
— Съществото, обладало това доста приемливо човешко тяло, е тай’ига — обясни Мандор.
Зяпнах. Тай’ига са раса от безтелесни демони, които обитават мрака отвъд Покрайнините. Спомням си как ни разказваха, че те са много силни и е трудно да бъдат покорени.
— Ъ-ъ… можеш ли да я накараш да спре да се лигави върху килима ми? — казах аз.
— Разбира се — отвърна Мандор и махна с ръка. Сферата се търкулна на пода пред нея, сякаш беше лека като перце, и започна да описва нови кръгове.
— Стани — каза той, — и спри да изпускаш органичните си течности на пода.
Тя изпълни заповедта и се изправи с отсъстващо изражение.
— Седни на този стол — заповяда Мандор и посочи стола, на който бе седяла допреди малко.
Найда се подчини. Сферата я последва и заописва кръговете си около стола.
— Не мога да освободя това тяло, без да освободя и нея — каза Мандор. — Мога да й причиня невероятни мъки чрез своята сфера на силата. Бих могъл да я накарам да отговори на въпросите ти. Кажи ми какво искаш да знаеш.
— Тя чува ли ни?
— Да, но не може да говори без моето разрешение.
— Няма смисъл да й причиняваме излишна болка. Може би заплахата ще бъде напълно достатъчна. Искам да знам защо ме следва навсякъде.
— Добре — каза Мандор. — Това е въпросът, тай’ига. Отговори!
— Следвам го, за да го предпазя — каза тя с равен глас.
— Това вече съм го чувал. Искам да знам защо.
— Защо? — повтори Мандор моя въпрос.
— Длъжна съм да го сторя — отговори тя.
— Защо си длъжна? — попита Мандор.
— Аз… — Зъбите й се впиха в долната й устна и от нея потече кръв.
— Защо?
Лицето й почервеня и по него избиха капчици пот. Очите й бяха все така празни, но въпреки това се изпълниха със сълзи. Тънка струйка кръв се стече по брадичката й. Мандор протегна юмрука си към нея и го разтвори. В дланта му се появи нова сфера. Той я задържа на около двайсет сантиметра от челото на Найда и след това я пусна. Сферата увисна във въздуха.
— Нека дверите на болката се разтворят — каза Мандор и докосна леко гладката й повърхност.
Малката сфера се задвижи мигновено по елиптична орбита, чийто две най-близки точки съответстваха на слепоочията на Найда. Тя нададе вой.
— Млъкни! — каза Мандор. — Страдай безмълвно!
Сълзите се стекоха по страните й, кръвта по брадичката…
— Спри! — извиках аз.
— Както кажеш. — Мандор се протегна, хвана сферата между палеца и показалеца на лявата си ръка и я притисна леко. Когато я пусна, тя увисна неподвижна на около два сантиметра от лявото ухо на Найда.
— Сега можеш да отговориш на въпроса — каза Мандор. — Това беше един нищожен намек за това, което бих могъл да направя с теб. Мога да те доведа и до самия край.
Устните й се разтвориха, но всичко, което успя да произнесе, бе само един гъргорещ звук.
— Мисля, че не избрахме правилния подход — казах аз. — Не можеш ли да я накараш да говори нормално, вместо да продължаваме по системата „въпрос-отговор“?
— Чу какво каза той — заяви Мандор. — Това е и моята воля.
Тя простена и след това каза:
— Ръцете ми… Моля ви, освободете ръцете ми.
— Освободи ги — казах аз.
— Ръцете ти са свободни — произнесе Мандор.
Найда раздвижи пръстите си.
Отворих едно от чекмеджетата на близкия шкаф и извадих оттам носна кърпичка. Пресегнах се, за да й я подам, но Мандор хвана ръката ми. После взе кърпичката и я подхвърли към нея.
— Не преминавай защитната граница на сферата — предупреди ме той.
— Няма да го нараня — каза тя и избърса страните и брадичката си. — Нали ти казах, че искам да го предпазя.
— Необходима ни е повече информация — каза Мандор и отново се пресегна към сферата.
— Чакай — казах аз. После се обърнах към нея: — Можеш ли поне да обясниш защо не можеш да ми кажеш?