Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Ехо?
Отново никакъв отговор. Нито звук.
Оставих свещника на близката маса и отидох до леглото. На неговата табла бяха метнати сребриста риза и черни панталони — цветовете на баща ми. Дрехите определено не бяха тук последния път.
Седнах на леглото и се загледах в един от мрачните ъгли на спалнята. Какво беше това, по дяволите? Някакъв странен местен ритуал? Духове? Или…
— Коруин?
Не очаквах някой да ми отговори и не се разочаровах от последвалата тишина. Но когато понечих да стана, погледът ми се спря на един продълговат сребрист, предмет, окачен на другата табла на леглото. Вгледах се внимателно и забелязах, че това е меч, чиято ножница бе окачена на груб кожен колан. И него виждах за пръв път в тази стая. Изтеглих леко острието му.
Пред очите ми затанцуваха линиите на Лабиринта, гравирани върху сребристия метал. Това беше Грейсуондир — мечът на баща ми. Как се бе озовал тук, нямах никаква представа.
Изведнъж осъзнах с болка, че не мога да остана, за да разбера какво ще се случи. Налагаше се да се върна при собствените си проблеми. Да, днес времето наистина беше против мен.
Прибрах Грейсуондир обратно в ножницата му.
— Татко — казах след това, — ако можеш да ме чуеш, знай, че искам да бъдем отново заедно. Сега трябва да вървя. С каквото и да си се захванал, желая ти късмет.
После излязох от спалнята, докоснах розата в съседната стая и накрая заключих входната врата след себе си. Когато тръгнах отново към покоите си, усетих, че треперя.
Не срещнах никого по обратния път и щом стигнах до вратата, се запитах дали да вляза, да почукам, или да изчакам отвън. После усетих как някой докосна рамото ми. Обърнах се, но зад мен нямаше никой. Когато погледнах отново към вратата, Мандор вече стоеше там. Погледна ме с лека тревога.
— Има ли нещо? — попита той. — Когато се разделихме, изглеждаше далеч по-спокоен.
— Не ми се говори за това — отвърнах му аз. — Някакви новини от женското лоби?
— Докато те нямаше, отвътре долетя писъкът на Джасра. Хукнах към вратата, но когато отворих, тя вече се смееше и само ми каза да изляза, тъй като още не са свършили.
— Или тай’ига са добри разказвачи на вицове, или новините наистина си ги е бивало. Поне за Джасра.
— Сигурно.
Малко след това на вратата се показа самата тя.
— Разговорът ни приключи — каза тя.
Щом влязохме вътре, аз я огледах внимателно. Градусът на настроението й се беше вдигнал значително. Около очите й се бяха появили леки насмешливи бръчици, а крайчетата на устните й едва се сдържаха да не подскочат нагоре.
— Надявам се, че съвещанието е било плодотворно — казах аз.
— Да. Няма да крия, че е така — съгласи се Джасра.
Хвърлих един бегъл поглед на Найда, но не забелязах нещо да се е променило в позицията или изражението й.
— Очаквам да чуя решението ти — уточних аз. — Вече наистина няма закъде да протакаме.
— Какво ще стане, ако не се съглася? — попита Джасра.
— Ще се погрижа да бъдеш настанена в собствени покои под наблюдение.
— Като гостенка?
— Да речем като изключително добре охранявана гостенка.
— Разбирам. Добре, няма нужда да предупреждаваш своите родственици. Реших да дойда с вас и да ви помогна при условията, които уговорихме преди това.
Поклоних й се леко.
— Мерлин! — обади се Найда.
— Не! — отговорих й аз и погледнах към Мандор.
Той се приближи и застана пред нея.
— Сега ще е най-добре да заспиш — й прошепна той след това. Очите на Найда се затвориха, а раменете й клюмнаха. — Къде ще е най-удобно да я оставим да си почива?
— Ето там — казах аз и посочих към вратата на съседната стая.
Мандор хвана ръката на Найда и я поведе натам. След известно време го чух да говори тихо от спалнята. После всичко утихна. Десетина секунди по-късно той се появи на вратата. Приближих се до него и погледнах вътре. Тя лежеше на леглото ми. Мандор бе прибрал металните си сфери.
— Убеден ли си, че няма да се събуди?
— Да. Ще спи наистина дълго.
Погледнах към Джасра, която отново бе вперила поглед в огледалото.