Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Не — отвърна ми тя. — Резултатът би бил същият.
Неочаквано ми хрумна да погледна на проблема от гледната точка на информатиката.
— Значи трябва да ме предпазиш на всяка цена, така ли? — попитах аз. — Това е твоята първостепенна задача?
— Да.
— Но не можеш да ми кажеш кой те е натоварил с тази задача и защо?
— Да.
— Нека предположим, че стане невъзможно да ме предпазиш, без да ми отговориш кой те е пратил и защо.
Найда смръщи вежди.
— Аз… — каза тя. — Аз не… Единственият начин?
После затвори очи и вдигна ръце към лицето си.
— Аз… Тогава би ми се наложило да ти отговоря.
— Е, това вече е нещо — казах аз. — Значи би пренебрегнала второстепенното условие, за да изпълниш първостепенната си задача?
— Да, но ситуацията, която ти описа, е нереална.
— Напротив — каза Мандор. — Няма да можеш да изпълниш първостепенната си задача, ако престанеш да съществуваш. Следователно не трябва да го допуснеш. Но аз ще те унищожа, ако не отговориш на двата ни въпроса.
Найда се усмихна.
— Едва ли — каза тя.
— Защо не?
— Попитай Мерлин как би се променила дипломатическата атмосфера, ако дъщерята на премиер-министъра на Бегма бъде намерена мъртва в неговата стая. Особено след като вече е отговорен за изчезването на другата дъщеря.
Мандор се намръщи и погледна към мен.
— Не разбирам за какво става въпрос — каза той.
— Няма значение — отговорих аз. — Тя лъже. Ако нещо се случи с нея, истинската Найда ще оцелее. Точно така стана с Джордж Хансен, Мег Девлин и Винта Бейл.
— Да, обикновено става така — съгласи се тя. — Има обаче една малка подробност. Всички те бяха живи, когато се вселих в телата им. Найда умря след кратко боледуване. Тя ми даде точно това, от което се нуждаех, затова аз възстанових тялото й. Найда вече я няма. Ако аз си отида, тук ще остане просто един труп или лишено от съзнание тяло.
— Блъфираш — казах аз, но си спомних какво ми бе казала Вайъли.
— Напротив.
— Няма значение — казах аз. — Мандор, ти каза, че можеш да й попречиш да напусне това тяло и да ме последва.
— Да — отвърна ми Мандор.
— Добре, Найда. Аз смятам да отида до едно място, където ще се намирам в огромна опасност. Въпреки това няма да ти позволя да ме последваш и да изпълниш задачата си.
— Недей — каза тя.
— Ти просто не ми оставяш никакъв избор. Не мога да ти позволя да дойдеш, без да знам с кого си имам работа.
Найда въздъхна и след това каза:
— Значи все пак намери начин да ме накараш да наруша второстепенното условие, за да не се проваля в първостепенната си задача. Много изобретателно от твоя страна.
— Сега ще ми кажеш ли това, което искам да зная?
Тя поклати глава.
— Невъзможно ми е от чисто физическа гледна точка. Не е въпрос на желание. Но… Мисля, че бихме могли да намерим заобиколен път.
— Какво предлагаш?
— Мога да доверя отговорите на трета страна, която също е заинтересована от твоята безопасност.
— Искаш да кажеш…
— Ако излезеш за известно време от стаята, аз ще кажа на твоя брат нещата, които не бих могла да кажа пред теб.
Обърнах се към Мандор и погледите ни се срещнаха.
— Ще изляза за малко в коридора — казах миг след това.
И го направих. Докато разглеждах един от гоблените на стената, из главата ми кръжаха цял рояк тревожни мисли. Като например тази, че аз никога не й бях споменавал, че Мандор ми е брат.
Доста по-късно на вратата се показа Мандор. Аз тръгнах към него, но той вдигна ръка. Спрях и го изчаках да се приближи. Докато вървеше към мен, той се огледа на няколко пъти.
— Това е дворецът в Амбър, нали? — поинтересува се той.
— Да. Може би не най-представителното крило, но на мен определено ми пасва.
— Ще ми се да го разгледам в по-спокойни времена.
Кимнах.
— Ще разчитам на това. Е, кажи какво стана вътре?
Мандор мерна гоблена, който бях съзерцавал допреди малко, и се загледа в него.