Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Затворих входната врата и дръпнах резето. Когато се обърнах, Найда вече бе вперила поглед в мен.
— Виждал ли си го напоследък? — попита тя, сякаш съвсем между другото.
— Да. Защо?
— Просто попитах.
— Доколкото си спомням, щяхме да си помагаме взаимно — казах аз.
— Аз пък си мислех, че сме тръгнали да търсим сестра ми.
— Тя може да почака още няколко минути, при условие че знаеш нещо интересно за Риналдо.
— Просто ми беше любопитно къде е той сега.
Обърнах й гръб и отидох до раклата, където държа резервните си материали за рисуване. Извадих каквото ми трябваше и го занесох до статива. Докато се занимавах с това, подхвърлих:
— Нямам представа къде е.
Нагласих картонения лист и седнах удобно. После затворих очи и се опитах да извикам максимално точно образа на Корал в съзнанието си. Нямаше никакви гаранции, че за краткото време, което бяхме прекарали заедно, съм успял да уловя всички основни детайли на нейното излъчване. Дори да си помогнех с някои магически номера, ефектът пак щеше да остане под въпрос. Въпреки това бях длъжен да опитам. Отворих очи и започнах да рисувам. Използвах техниката, която бях усвоил в Хаос. Тя е по-различна от тази, която се използва в Амбър, но едновременно с това и доста сходна с нея. Владея достатъчно добре и двете техники, но съм по-бърз в тази, която изучих по-напред.
Найда се приближи до мен и се загледа в скицата, без да ме попита какво правя. И слава Богу.
— Кога го видя за последен път? — попита тя.
— Кого?
— Люк.
— Тази вечер — отвърнах аз.
— Къде?
— Той дойде тук.
— А сега тук ли е?
— Не.
— Къде го видя за последен път?
— На една поляна в Ардън. Защо?
— На доста странно място сте се разделили.
Продължих да дооформям веждите на Корал.
— И условията, при които се разделихме, бяха странни.
Още малко работа по очите, няколко поправки по косата…
— Странни ли? В какъв смисъл?
Още малко цвят на страните…
— Няма значение — казах.
— Добре — съгласи се тя. — Вероятно не е чак толкова важно.
Реших да не захапвам кукичката, защото най-неочаквано започнах да долавям нещо. И преди ми се е случвало при нанасянето на последните щрихи върху нечия Карта да се съсредоточа върху образа прекалено настойчиво и несъзнателно да осъществя контакт…
— Корал! — казах аз, докато чертите й се раздвижваха и придобиваха дълбочина.
— Мерлин… — ми отвърна тя. — Аз… имам си неприятности.
Странно, зад нея не се забелязваше абсолютно нищо. Имаше само мрак. Усетих как Найда сложи ръка на рамото ми.
— Добре ли си? — попитах аз.
— Да… Много е тъмно тук — каза тя. — Наистина много.
Естествено. Никой не може да променя Сенките или пък да използва някоя от Картите без помощта на светлината.
— Лабиринтът ли те изпрати там?
— Не.
— Хвани ръката ми — казах аз. — После ще ми кажеш какво се е случило.
Протегнах ръка към нея.
— Те… — започна тя.
Образът проблесна и връзката се разпадна. Усетих как Найда стисна леко рамото ми.
— Какво стана? — попита тя.
— Не знам. Някой блокира връзката ни. Нямам представа каква сила стои зад това.
— Какво ще правиш сега?
— След малко ще опитам пак — казах аз. — Вероятно в момента ще ми е трудно да установя контакт, но може би след известно време съпротивлението ще отслабне. Поне я чухме да казва, че е добре.
Измъкнах колодата, която обикновено нося със себе си, и извадих Картата на Люк. Нямаше да е зле да разбера какво става с него. Найда погледна Картата и се усмихна.
— Нали каза, че си го видял съвсем наскоро.
— Цял куп неща може да са станали оттогава.
— Убедена съм, че наистина е така.
— Да не би да искаш да кажеш, че знаеш какво се е случило с него? — попитах аз.