Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Излязох забързан от стаята, но не след дълго спрях, тъй като се сетих, че не знам в коя част на двореца са настанени гостите от Бегма. Не ми се щеше да се върна при Вайъли и да я попитам, защото бе адски глупаво от моя страна, че съм пропуснал да науча това от Найда, докато разговаряхме по време на вечеря.
Бяха ми необходими почти десет минути, за да открия някой от служителите на протокола и да получа от него нужната информация, подплатена с една угодническа усмивка, и за да се озова след това тичешком пред вратата на Найда.
Прекарах ръка през косата си, оправих жакета и панталоните си, избърсах ботушите си върху задната част на крачолите, поех дълбоко въздух, усмихнах се, издишах и почуках.
След десетина секунди вратата се отвори и на прага застана Найда. Тя отвърна на усмивката ми и отстъпи встрани.
— Влизай — каза тя.
— Очаквах, че ще ми отвори прислужницата — казах аз. — Изненада ме.
— Отпратих я по-рано, тъй като очаквах, че ще дойдеш — отвърна Найда.
Тя се беше преоблякла с нещо, което ми заприлича на сив анцуг и бе метнала върху раменете си черен шарф. Беше обула чифт удобни пантофи и бе свалила по-голямата част от грима си. Косата й бе прибрана назад и пристегната с черна панделка. Посочи към канапето до прозореца, но аз не помръднах от мястото си.
Сложих ръка на рамото й и я погледнах право в очите. Тя се приближи.
— Как се чувстваш? — попитах аз.
— Провери сам.
Не си позволих дори да въздъхна. Дългът ме зовеше.
Обхванах талията й, притеглих я към себе си и я целунах. Задържах тази поза няколко секунди, след това се отдръпнах внимателно, усмихнах се и казах:
— Според мен се чувстваш доста добре. Виж, има някои неща, които трябва да споделя с теб…
— Няма ли да седнем? — попита Найда. После хвана ръката ми и ме поведе към канапето.
Вайъли ми бе казала да проявя такт, затова я последвах. Но там тя не само продължи с прегръдките, но добави и няколко нови елемента. По дяволите! Разполагах с толкова малко време, за да я убедя да прикрие отсъствието на Корал. Успеех ли, нямаше да имам нищо против да продължим в същия дух. Дотук ми се бе сторило, че на жените от Бегма не им липсва въображение. Първо работата, после удоволствията, реших аз. Още две-три минути и щеше да стане невъзможно да спомена тактично името на сестра й.
— Преди да сме се потопили твърде надълбоко в това начинание — казах аз, — бих искал да те помоля за една услуга.
— Ще направя всичко за теб — каза тя.
— Мисля, че сестра ти няма да се появи още известно време — обясних аз. — А никак не ми се иска да тревожим баща ти. Имаш ли някаква представа дали е изпратил някой да провери какво става с Корал?
— Едва ли. След вечерята той отиде да се поразтъпче с мистър Рот и Жерар. Мисля, че още не се е прибрал в покоите си.
— Дали няма начин да го убедим, че Корал всъщност не се е запиляла в неизвестна посока? Просто ще ми трябва известно време, за да я открия.
Предложението ми май й се стори забавно.
— А всички онези нещица, които още не си ми казал…
— Ще ти разкажа всичко от игла до конец, ако ми направиш тази услуга.
Найда прокара пръст по устните ми.
— Добре — каза тя. — Спазарихме се. Изчакай ме тук.
После стана, прекоси стаята и излезе в коридора, оставяйки вратата леко открехната. Защо не бях завързал нито една нормална връзка, откак се бяхме разделили с Джулия? Последната жена, с която се бях любил, се оказа всъщност нечия марионетка. А сега… Сега, полегнал на канапето в полумрака на стаята, аз осъзнах, че бих предпочел да държа в прегръдките си Корал, а не сестра й. Но това беше абсурдно. Познавахме се от броени часове…
Не. Най-вероятно нервите ми се бяха пообтегнали напоследък и това ме правеше лабилен.
Когато Найда се върна, тя отново седна на канапето до мен, но този път на около метър разстояние.
— Погрижих се за всичко — каза тя.
— Благодаря ти.
— Сега е твой ред. Слушам те.
— Добре — казах аз и след това започнах да й разказвам как слязохме с Корал до пещерата на Лабиринта.
— Не — прекъсна ме Найда. — Започни от самото начало.
— Какво искаш да кажеш?