Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Мика отново докосна скобата и го погледна с известно съмнение. После кресна:
— Не! — и дръпна пръстите си тъй рязко, сякаш се бе изгорил. — Махни се от мен, Сатана! Марш! Няма да ти се обричам с обещания, нито ще поставя честта си в услуга на такъв като теб! По-добре да съм в окови до деня на освобождаването си, когато ще те видя изправен пред съда за безбройните ти престъпления, когато ще чуя неизбежната ти присъда!
— Е, ти не оставяш никакво съмнение относно амбициите си. — Джейсън с наслада пресуши чашата си и я напълни отново. — Надявам се да ги осъществиш, поне що се отнася до деня на освобождението. По-нататък мненията ни за верния курс малко се различават. Но замислял ли си се някога колко далечен може да е този ден на освобождението? И какво конкретно ще предприемеш, за да се стигне до него?
— Не мога нищо да направя … аз съм роб!
— Да, и ние двамата знаем защо. Но като оставим това настрани, смяташ ли, че би могъл да постигнеш нещо повече, ако беше свободен? Ще отговоря вместо теб. Не. Аз обаче съм в състояние да го сторя и вече стигнах до някои отговори. Най-напред, че освен нас няма други чуждоземци на тази забравена от бога планета. Открих кристали, които дават добър резонанс, и направих кристално радио. Не чух нищо, освен атмосферните шумове и моето собствено Ес-О-Ес.
— Какви са тия богохулни слова, които изричаш?
— Не съм ли ти споменавал досега? Създадох прост радиопредавател, замаскиран като електронно молитвено колело, и вярващите религиозно изпращат сигналите ми още от първия ден.
— Няма ли за теб нищо свято, богохулнико?!
— По този въпрос ще разискваме друг път. Макар да не разбирам от какво се оплакваш. Да не искаш да кажеш, че ти уважаваш тая фалшива религия с нейния върховен бог Електро и всички останали щуротии? Бъди благодарен, че използвам поклонниците за нещо полезно. Ако някакъв космически кораб мине близо до атмосферата на тази планета, ще улови призива ми за помощ и ще се насочи насам.
— След колко време? — попита Мика, заинтригуван въпреки волята си.
— Може да стане след пет минути… или след петстотин години. Дори и да те търси някой, в тази галактика има много планети. Лично аз се съмнявам, че пирийците ще тръгнат по дирите ми. Те имат само един космически кораб за многобройните си полети за собствени нужди. Какво ще кажеш за твоите хора?
— Те ще се молят за мен, но не могат да ме търсят. Повечето от средствата ни отидоха за кораба, който ти така безотговорно разруши. Но може би други кораби… Не може да няма търговски или разузнавателни полети…
— Всичко зависи изцяло от случайността. Както ти казах, може да стане след пет минути, след пет века… или никога. Зависим от сляпата случайност.
Мика се отпусна тежко, потънал в печал, и Джейсън, макар да си даваше сметка, че греши, изпита мигновена жалост към него.
— Не се отчайвай, нещата тук не са толкова зле — насърчи го той. — Направи само сравнение между сегашното ни положение и първата ни служба като събирачи на крено във веселата банда на Ч’ака. Сега сме в прилично обзаведено жилище, на топло, нахранени и заобиколени с модерни устройства, доколкото бързо мога да ги изобретявам. Заради самия себе си, а и затова, че ми е неприятно да гледам как толкова хора се блъскат напусто, ще изтръгна този свят от мрака на средновековието и ще го насоча към славното бъдеще на техническия прогрес. Да не мислиш, че си правя целия този труд само за да помогна на Хертуг?
— Не разбирам.
— Съвсем типично за теб. Тук сме изправени пред една статична култура, която никога няма да се промени, ако на подходящо място не се заложи солиден заряд от експлозив. Това съм аз. Додето на знанията се гледа като на официална тайна, напредъкът е невъзможен. Естествено, могат да се постигнат минимални промени и подобрения в рамките на клановете, всеки от които работи в своята специализирана област, но те няма да са от съществено значение. Аз ще се занимая с това. Давам възможност на Хертуг да събере информация от всички останали племена плюс знания, каквито те още нямат. Така ще наруша равновесието, което поддържа воюващите шайки в приблизително равно положение, и ако той проведе войната си както трябва, тоест както аз искам, може постепенно да ги подчини на своята власт…