Божият гняв

С порастването двамата се заеха. Без никой да им нарежда. През следващите години животът на Ахмед преминаваше сутрин в медресето, а следобед — в сука. Бяха времена на възмъжаване и трупане на опит.

Общуването с туристите предизвикваше у момчето отвращение, което с мъка прикриваше. Не одобряваше непристойно разголения вид, в който западните жени се явяваха на обществени места, — позволяваха си да откриват дори раменете и бедрата си, приличаха на леки жени, вулгарни и безсрамни. Пророкът не беше ли повелил целомъдрие? Къде са булата, които да ги пазят от безпътните погледи? Понякога се случваше дори да види двойки туристи, които се държаха за ръце на публично място!

Повдигаше рамене със смесица от гняв и примирение. Бяха кафирун, какво да се прави… Разказите за кръстоносците казваха цялата истина, заключаваше той. Учителят Айман — Аллах да го пази, където и да го бяха отвели, — бе съвършено прав, убеди се Ахмед. Тези варвари не зачитаха елементарните правила на честта, достойнството и доброто възпитание, всички бяха животни, отдали се на първичните си инстинкти. кафирун може и да бяха богати, но въпреки това си оставаха обикновени диваци.

Каква разлика само между онези жени и Адара! Месеците се нижеха неусетно, образувайки години, а междувременно тялото на Адара се бе заоблило по момински. Веднага след първата менструация баща й нареди да се забулва, преди да излиза на улицата, да не би голата й млечнобяла кожа неволно да предизвика сексуална възбуда у мъжете. Ахмед одобри от все сърце това решение, та нали Пророкът, според хадиса, беше казал, че жената, като стане на възраст да има менструация, не би трябвало да излага на показ каквато и да било част от тялото си, освен лицето и ръцете? Жените кафирун бяха вулгарни, но достатъчно беше човек да спре погледа си на дъщерята на Ариф, за да усети онази почтеност и скромност, която е типична за правоверните. Каква разлика само! Кафирун се разголваха без свян, докато Адара излизаше напълно забулена, както божият пратеник препоръчваше.

Но проблемът е, че след известно време момичето започна да проявява непокорство и да си харесва дрехи, които според Ахмед бяха неподходящи за избраницата му. Отначало той не каза нищо, но когато това поведение започна да бие на очи, не се сдържа и реши да говори с Ариф.

— Адара излиза на улицата недостатъчно забулена — каза един ден на обяд, премервайки внимателно думите си. — Ето, сега я видях да излиза, правейки нещо, което привлича вниманието на мъжете.

— Какво? — разтревожи се Ариф, притеснен за репутацията на дъщеря си. — Какво видя да прави?