66 градуса северна ширина

Харпа поклати глада.

— Искаш ли?

— Не, благодаря — Харпа изгледа подозрително двамата детективи. — Защо ме повикахте?

Магнъс се усмихна.

— Искаме да ти зададем още няколко въпроса. По време на такова разследване постоянно изскача по нещо ново и се налага да препитваме някои свидетели допълнително. Съжалявам, но това е положението.

Харпа явно се поотпусна.

— Добре. Какво ви интересува?

— Пътувала ли си в чужбина през последните няколко месеца? — попита Магнъс.

Харпа не отговори веднага. В този момент Магнъс разбра, че именно тя е жената, която Клаудия е видяла. Магнъс и Вигдис зачакаха с любопитство.

— Да — каза Харпа. — Ходих до Лондон през юли. Само за два дни.

— Ясно. А с каква цел?

— Ами… на шопинг.

— На шопинг? — Магнъс повдигна вежди. — Да беше преди година, разбирам. Но сега? Всичко вече е толкова скъпо в чужбина, не е ли така? А и ти едва ли имаш много пари, щом работиш в пекарна. Между другото, колко седмични надници ти струваше това пътуване?

— Да, скъпо беше, но имах нужда от малко почивка — каза Харпа.

— Има си хас — вметна Магнъс.

— И какво си купи? — попита Вигдис.

— О, ами… в крайна сметка, нищо — отговори Харпа с престорена непринуденост. — Имате право. Нямах представа колко скъпи са станали нещата, докато не тръгнах да обикалям магазините.

— Да си се виждала с приятели? — попита Магнъс.

— Ами… не.

— Значи не си се срещала с никакви исландци?

Харпа погледна към двамата детективи. Магнъс видя, че е надушила клопката. Но тя не знаеше колко знаят те и колко от истината трябва да им каже, за да не я заподозрат в лъжа.

— Видях се с един исландец — каза тя предпазливо.

— И кой беше той? — попита Магнъс невинно.

— Оскар — отвърна Харпа. — Оскар Гунарсон.

— Хм… — Магнъс не спомена факта, че Харпа не им е казала това по-рано. — И за какво си говорихте с Оскар?

— Ами… не си спомням. Стана ми малко самотно в Лондон и исках да се видя с някой стар приятел.

— Колко време прекара с него?

— Двайсетина минути. Може би половин час. Той беше зает, трябваше да излиза.

Явно се бе сетила, че Клаудия ги е видяла заедно.

Магнъс се наведе към нея.

— Колко пари му поиска?

— Моля!? Аз… не съм му искала пари.

— Напротив, Харпа. Но колко? Милион крони? Десет милиона? А може би месечна издръжка?

— Не знам за какво говориш. Защо да му искам пари?

— За сина му, Харпа. За сина му.

— Не, това са глупости — каза Харпа, извисявайки глас. — Той не знаеше, че Маркус е от него. Така и не разбра. Това ти го казах.

— Ти ни каза много неща, Харпа, и, да си призная, аз не вярвам на повечето от тях. Колко пари му поиска?

Харпа дишаше тежко.

— Арестувана ли съм?

— Още не — каза Магнъс. — Но може да се уреди, ако искаш.

— Няма да кажа нищо повече, докато не говоря с адвокат. Имам право на адвокат, нали?

— Да — отвърна Вигдис, кимайки към диктофона. Магнъс разбра намека. Всичко трябва да бъде по правилника, за да са валидни показанията пред съда. Но правилникът бе малко по-различен от онзи, с който бе свикнал. — Имаш ли някого предвид, или ние да ти намерим?