Момиче за шпионина

Оперативните работници изглеждаха объркани и виновни.

— Какво става? — попита Грязнов, докато успокояваше дишането си.

— Май ни засече — мрачно отвърна единият оперативник. — А може и да е чул радиостанцията. Трещи гадината и пищи, и пър… а виж да говори нормално не може. Накратко, затвори се, без дума да каже.

— Кой е още в къщичката? — отривисто попита Грязнов.

— Някаква жена.

— Неговата ли?

— Като че ли не. Бяха в различни стаи.

— Такааа — проточи Грязнов. — Лошо, по-лошо не може и да бъде. Какво ще правим, орлета?

Те мрачно мълчаха.

— Подозирам, че имаме извънредно произшествие — почти спокойно каза Грязнов. — Ако жената вътре не му е гадже, има всички шансове да стане заложница. Какви ще ги дяламе тогава всички? На летището ли ще ги изпращаме? — И сам си отговори: — Ако трябва, ще го изпращаме.

Очевидно Петров надзърташе иззад завеските, защото след няколко минути се обади:

— Аа, и ти ли си тук, Грязнов?! Значи за мойта кожа си дошъл. Заради мен е целият цирк. Дреболия, а все пак приятно ми става…

— Константин — извика в отговор Грязнов. — Константин! Да беше се предал, а?

— Да бе, разбира се! Днеска не си в анцуг и с вестниче в ръка! Днеска си като на парад! Сигур искаш да се снимаш с мен във вестника. Не съм против! Само че първо ще си поиграем, искаш ли?

— На карти или какво?

— Ами една детска игра. Нарича се „Ела ми я вземи“.

— Какво?

— Една женска е с мен. Загряваш ли? Вземеш ли ми я, жива или мъртва, тогава, ако щеш, хвани ме, ако щеш, убий ме — твоя воля!

— Безсмислено е, Петров!

— Че къде да се дяна! Ако се предам — ще ме изправите до стената. Не е много приятно да те разстрелват, а, Грязнов? Ще вземат да ми се разтреперят мартинките, после ще ме презирате. А ако ме гръмнете в бой — по-красиво е. Какво ще речеш, Грязнов?

Слава тежко седна на широк пън, издялан като кресло с облегалка, и запали цигара. „Нима пак ще се издъним? — горчиво помисли той. — Да не бях атеист, щях да си помисля, че заедно с тоя Петров ни се е стоварило някакво проклятие на главите.“

През това време към къщичката с номер девет започнаха да се приближават спецназовците, предупредени по радиостанцията.

Грязнов искаше те да се придвижваха по-прикрито: сега всеки дразнител можеше окончателно да извади Петров от равновесие. Но спецназовците, след като получиха съобщение, че местонахождението на престъпника е установено, вървяха открито, сигурно разчитаха да затормозят психически рецидивиста. Те не знаеха, че човекът по прякор Бодила не е от онези, които, попаднали в капан, първо се хилят и псуват, изстрелвайки сватбарски всичките си патрони, после оковани в белезници, плачат и се пазарят за по-мека присъда. Бодила не чакаше снизхождение, а и характерът му беше по-твърд от психясалите му аверчета бандити.