Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— Ама че глупак! Ще ти дигнат бараката и отиде пясъкът!
— Там има само мостри, а кой ще я гепи моята кола — здраво е цапардосана.
— Добре, да вървим!
— Хайде! Не си обличай якето, веднага се връщаме да уговорим нещата. И още нещо, ако са ти тук ангелите-пазители, не ги вземай, може ли?
— Добре.
— Тръгваме тогава.
Грязнов с разкопчано палто тръгна към изхода, като въртеше на пръста си ключовете от колата. С крайчеца на окото си забеляза, че Коля се приближи към двамата младежи. Значи не са го подвели опитът и интуицията — пази си чеченецът животеца. Ето, сочи към прозореца да следят…
Слава се шмугна в колата, запали двигателя, отвори вратата, за да може Коля по-лесно да се вмъкне в купето. Намери някакъв вързоп, може и с боклук да беше, хвърли го на седалката и меко включи на скорост, без да сваля крака си от съединителя.
Коля се приближи и се наведе към отворената врата:
— Защо запали? Страхуваш ли се?
Слава изсумтя:
— Искам да пусна парното, че ще замръзнеш, докато я оглеждаш.
Коля се напъха в купето и протегна ръце към вързопчето:
— Тук ли?
— Аха.
Едновременно с това възклицание Грязнов хвана с една ръка Коля за яката и го дръпна към себе си. С другата ръка държеше кормилото, краката му върху педалите извършиха привичните манипулации: плавно отпускане на съединителя, натискане на газта…
Коля се катурна на седалката, част от таза и краката му останаха извън колата, а мерцедесът полетя напред, макар и с позволената скорост от 60 километра в час.
Слава сръчно го обискира, измъкна пистолета от джоба му и весело викна:
— Вмъквай се бързо, че ще ти останат краката на пътя!
Коля, вкопчил се за дръжката на ръчната спирачка, някак си се издърпа на предната седалка, пое си дъх и възкликна по-скоро обидено, отколкото злобно:
— Ти глупак ли си бе?
— Почти — съгласи се Грязнов.
Като дойде донякъде на себе си, Коля взе да рови за пистолета си.
— Машинката ти е у мен — успокои го, или напротив — озадачи го Грязнов. — Щото ти си човек нервен, ще вземеш да гърмиш, после ще съжаляваш.
— Защо го направи?
— Искам да те повозя. Че то само поправяш чуждите коли, сигурно изобщо не си се возил на мерцедес, а?
— Пфу — презрително изсумтя Коля и попита вече по-спокойно и делово: — От коя групировка си?
— Не съм от групировка. От фамилията съм.
— Май много си гледал „Октоподът“. За кого работиш?
— За Московската криминална милиция.
Коля тихо подсвирна, после почеса бузата си, сигурно бръсната заранта, но вече синееща от нова четина.
— Не съм набъркан по ваша линия.
— Сигурен ли си?
— Да.
Грязнов завиваше без никакъв ред от улица в улица, после се вмъкна в тясна, задънена уличка и спря до бордюра.
— Сега да си говорим предметно, Коля, и ако не си откровен като на изповед, ще ти лепна член двеста и осемнадесет, а докато се оправдаваш по него, някой друг Тенгиз ще ти прилапа топлото местенце. Сам знаеш, че хубавите места не стоят дълго без стопанин.
— Какво искаш да знаеш, шефе?
— Имаш ли кола?
— Защо?
— Забрави засега въпросителната интонация. Имаш ли…
— Да.
— Мерцедес, естествено?
— Защ… да.
— И къде си ходил с него преди два дни?
— Аз всеки ден си го карам.
— Питах те, къде си ходил преди два дни. Мога да ти освежа паметта: пътувал си извън града, возил си двама пътници, един ваш, а другият руснак. Къде ги закара?
— По-добре ме затваряй — каза Коля, като се нацупи, от което носът му щръкна още повече и стана ясно защо такъв охранен мъж носи прякора Лешояда. — Разбираш ли, шефе, за своите нищо няма да ти кажа.
— Интересува ме къде е руснакът. Исмат сигурно отдавна е в родните планини.
— Не мога да ти кажа.
Но гледаше към Грязнов със страх.
— Шубе те е да не те накаже Гена, а? — усмихна се Грязнов. — Сега не му е до теб, знаеш ли?
Коля кимна.
— Гледай да не се прекараш, драги! Искам от теб само мястото, където го закара. Не кажеш ли, се прибавя укриване на особено опасен престъпник и тогава има да лежиш до края на света. А докато чакаш съда, може още в Бутирския затвор да пукнеш. Схващаш ли?