Момиче за шпионина

Майсторът не беше казал истината — Коля не набиваше овнешко. Пиеше бира и замезваше със солени орехи и маслини. Обаче ако се съди по лъщящото му кръгло лице и пълната фигура, собственикът на сервиза здраво си похапваше тлъсто месо.

— Свободно ли е при вас? — попита Грязнов, като се приближи.

Коля го огледа изпитателно и бавно произнесе:

— Ако е по работа, сядай! Ако не ме познаваш — разкарай се на друга маса.

Слава седна срещу него, провери наличното по джобовете си и поръча халба бира и орехи.

През цялото време Коля го следеше изпод полупритворените си клепки и вероятно бърникането по джобовете, докато Грязнов даваше поръчката си, го разочарова — клиентът или беше беден, или скъперник.

Грязнов от своя страна, докато ровеше из джобовете си, се озърташе и се опитваше да разбере дали Коля е сам, или с охрана. Двама младежи седяха зад една много удобна за наблюдение на цялата зала масичка. Можеха да бъдат бодигардове, но защо тогава не реагираха на решителното приближаване на чужд човек към масата на боса? А може пък босът да държи пищов на коленете си? Добре, ще импровизираме в движение, реши Слава.

— Ако вие сте Коля, то тогава идвам при вас.

— Коля — безизразно, без интонация се отзова мъжът.

— Слава — влезе в тона му Грязнов.

— Какво искаш?

— Да ми стегнете мерцедеса.

— Какво по-точно?

— Елате да го видите!

— Ти не можеш ли да ми кажеш?

— Не му разбирам.

— А да караш можеш ли?

— Щом съм дошъл до Москва.

— Краден ли е?

— Колата ли? Неее…

— Какво работиш?

— Защо питаш? — наостри се привидно Грязнов.

— Моят сервиз е най-добрият в Москва. Струва скъпо. Видях те как търсиш дребни за бирата… Може да не ти стигнат парите.

— Просто сега нямам пари.

— За какво си дошъл тогава?

Слава се наведе през масата по-близо до лицето на Коля и с висок шепот попита:

— Пясък ще вземеш ли?

— Какъв пясък? — не разбра или се престори Коля.

Все тъй шепнешком Слава поясни:

— Идвам от рудниците… Златце… Чат ли си?

— Носиш ли го?

Коля вече не изглеждаше заспал.

— Нося малко.

— Покажи!

Грязнов се облегна на стола, отпи жадно от бирата си и поклати глава:

— Много си хитър! Аз да ти го покажа, а оная кука на бара да ме запомни и да ме изтропа! Че и ти можеш да го гепиш, знам ви аз вас. Ще свирнеш на твоите — ще ми извият ръцете на задника и ще ми обърнете хастара!

— Не се бой, ние сме честни партньори.

— Честните партньори Феликс Дзержински ги изпозастреля.

— Покажи ми го!

— Недей ръмжа, Коля! В колата е торбичката. Казвам ти — ела да я видиш!