Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
Всички на масата спряха да взимат храна и погледнаха с очакване Ингрид. Свен се изкашля като истински пушач и избоботи:
— Фригани-мигани, Ирдик се опитва да ти каже, че видяхме някого.
— Кого? — попита Ингрид. Започнаха да се надвикват и тя не разбра нищо от казаното. Прочисти гърло и елфите замлъкнаха. Бяха по-послушни и това я зарадва. Сякаш дресираше кученца. Приближиха се към нея.
— Добре, един от вас да ми обясни спокойно.
Ниф вдигна ръка високо, викайки „Аз, аз, аз“, а Келда я гледаше през черната си маска. Ингрид сложи ръце на кръста си.
— Добре, Ниф, давай!
Красивите, тъмни мигли на елфа запърхаха и Ниф внезапно се засрами, че беше посочена. Облиза устни и проговори:
— Видяхме някого, който ни изглеждаше познат. Затова се скрихме в уличката и го наблюдавахме.
Ингрид се изненада.
— Кой беше? Някой от вашия дом?
— Не. Бе този, който ни о-о-отпрати. — Каза Вал. Всички го гледаха. Вал потопи късче хляб в жълтъка си и си хапна. — Ние му направихме услуга, който и да е, а той ни прокуди от дома. Мислим си, че се е случило така. Разпознахме го.
— Хм, как изглежда той?
— Висок, едър мъж, хубав — каза Келда.
Описанието беше неясно и не беше от полза.
— Може ли да сте по-конкретни? Какъв цвят е косата му? Колко е висок? Колко едър? Як ли е или дебел? С какво беше облечен?
Започнаха да се надвикват и всеки от тях беше с различно мнение. Някои спореха, че косата му е руса, други, че е кестенява. Но всички се съгласиха, че навън е било тъмно и че всички го бяха разпознали. Само че не можеха да си спомнят до кой точно контейнер го бяха забелязали, което с нищо не помогна и на Ингрид.
Тя въздъхна. Поне се доближаваше до разрешаването на загадката, колкото и бавно да събираше информация. Трябваше да открие кой беше мъжът и да разбере, какво беше сторил на елфите, та те да забравят всичко. Може би тогава би могла да ги върне у дома им.
Глава трийсет и седма
Богохулни слухове
След необичайно слънчевия ден температурите се понижиха и сутрешната мъгла се издигаше от земята в гората. Джоана беше облечена топло, носеше гумени ботуши и дебели чорапи, вълнена шапка и шал. Стоеше на гробното място и оглеждаше дъба. Дали беше същото дърво, на което вещицата е висяла, преди да отрежат въжето и да падне в гроба? Понякога са обесвали няколко вещици на едно и също дърво едновременно, висели са с дни на клони те му, за назидание на тези, които мислели да се обединят с дявола.
Обесването не било толкова жестоко, колкото изгарянето, но нито едното от тях можеше да бъде наречено хуманно. Спомените за Салем и обесването на дъщерите и се събудиха и тя се опитва да ги отблъсне: жителите на града се подиграваха и празнуваха, двойки се целуваха и опиваха, докато палачът нахлузваше примката около шията на всяка от тях. Хора от тълпата вдигаха юмруците си, други викаха в екстаз, когато осъдените увисваха на платформата — част от човещината, на която Джоана не искаше да е била свидетел. Парадоксално, но хората с черни души не бяха на бесилката, а бяха в тълпата. Избърса сълзите си и си припомни предизвикателния поглед на Фрея и риданията на Ингрид. Разхлаби и червения шал на врата си, защото внезапно усети, че се задушава.
Имаше няколко начина да се умре от обесване. Вратът може и да се счупи, но смъртта може и да не настъпи веднага. Ако примката не е достатъчно високо, гръбначния мозък не се прекъсва напълно и обесеният остава във въздуха, ритащ и в пълно съзнание за няколко минути, докато накрая не се задуши.
Ако смъртта не настъпи при счупване на костите на врата или от обикновено обезглавяване, в случай че, тялото пропадне с голяма сила, то причина става притискането на сънните артерии и шийни вени от въжето, причиняващо оток, последван от церебрална исхемия или забавянето на ритъма на сърцето до пълното му спиране.
Твърди се, че обесването причинява сексуална възбуда, но това са пълни глупости, мит, и Джоана добре го знаеше. В обесването имаше само агония, страдание и унижение. Понякога мъжете получават ерекция, но тя се дължи на гравитацията и налягането на кръвта в торса и краката. Нямаше нищо общо с удоволствието, всичко беше само болка.
Обесването, ако е направено на това дърво, предвид краткото падане, не е било бързо, а бавно и мъчително. Джоана беше видяла лицата на дъщерите си да се подуват, да посиняват, да се появяват кръвоизливи по кожата и очите им, докато животът не ги напусна. Червени петна пълзяха по кожата им вследствие на спуканите вени и капиляри. Езикът на Фрея стърчеше от устата й като последен акт на неподчинение.