Парижка вендета [bg]

Малоун мълчаливо слушаше разказа на Стефани за „Грийдуоч“.

— Сайтът е собственост на жената, която започна мелето тук. Казва се Меган Морисън — американка, завършила икономика в Сорбоната. Тя е автор на постановката с онзи младеж, представил се като Фодрел. Под същия псевдоним тя се изявява в сайта си.

— Изиграл ме е някакъв идиот, който яде бъбреци — отвратено поклати глава Малоун. — Направо съм жалък.

— А пък аз се радвам, че си се хванал — засмя се Стефани. — Това улесни контакта ми с теб. Даниълс обясни, че Сам поддържа връзка с „Грийдуоч“ вече повече от година. Предупредили го да спре, но той не се подчинил. От няколко месеца парижкото бюро на Сикрет Сървис наблюдава сайта и самата Морисън. Но тя е доста хитра. Онзи, който ви доведе тук, се представя като официален собственик на сайта. През последните две седмици той е обект на отделно наблюдение от Елиза Ларок. Това беше установено от допълнителните проверки на Сикрет Сървис.

— Станалото изобщо не обяснява появата ти тук и защо се занимаваш с всичко това — поклати глава Малоун.

— Подозираме, че въпросният сайт има достъп до вътрешна информация, Ларок — също.

— Но ти едва ли си дошла, за да ми разкажеш за уебсайта. За какво всъщност става въпрос?

— Питър Лайън.

Малоун познаваше много добре това име. Южноафриканец, един от най-издирваните хора в света. Занимаваше се с нелегални доставки на оръжие, политически убийства, тероризъм. Изпълняваше всякакви поръчки.

Когато реши да се оттегли преди две години, Малоун разполагаше с информация, според която Лайън беше свързан с най-малко дузина бомбени атентати, причинили смъртта на стотици хора.

— Още ли е в бизнеса? — попита той.

— Повече отвсякога. Ашби се е срещал с него. Ларок планира нещо, в което е замесен и Лайън. Хора като него рядко излизат на повърхността. Може би сега ще получим шанс да го заковем.

— А това, че Ашби задържа информация, не е ли проблем?

— Знам какво си мислиш. Лично аз никога не бих прибягнала до неговата помощ, но операцията се ръководи от други.

— Ясно е, че той играе двойна игра. Не бива да му позволявате да задържа информация.

— Вече няма да я задържа. Преди дванайсет часа операцията беше прехвърлена на моя отдел, ще я ръководя аз. И мога да те уверя, че ще изстискам всичко от мръсника.

— Преди или след като го убие Хенрик?

— Предпочитам преди. Само преди няколко часа в Уестминстър се е състояла среща между Ашби и Лайън. Успяхме да монтираме параболични микрофони.

— Слава богу, че някой все пак мисли — въздъхна Малоун. — А как постъпихте с Лайън?

— Аз одобрих предложението да го допуснем на срещата, без да го проследяваме. Защото, ако усети нещо, моментално ще изчезне. В момента Лайън вероятно изпитва дълбоко задоволство от разговора си с Ашби.