![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
Скоро след завръщането й вкъщи почина баща й и останаха двете с Беата, която бе сложила край на артистичната си кариера още преди войната и оттогава никога не бе работила. Положението им съществено се промени. Беата искаше да се върне в Литва, но Валерия я разубеждаваше. Неочаквано за Беата в един момент Валерия пое живота в ръцете си, сякаш бе взела ново решение.
Тя вече не правеше опити да оправи ситуацията с помощта на медицината. Получи втора степен инвалидност и своята първа инвалидна количка с ръчно управление и като се придвижваше с тази смешна, силно пръхтяща играчка, завърши институт, а после и аспирантура. Беата я финансираше — продаваше нещо, купуваше нещо… Консултираше някакви хора. Имаше безупречен вкус и усета на делови човек. В онези години това се наричаше спекула. Валерия пък я подкрепяше с младата си енергия, с безкрайната си доброта и благодарност.
С годините Валерия свикна с нещастието си, научи се да го игнорира и най-много се радваше, когато можеше да помогне на някого. За нея това означаваше, че е пълноценен човек. Така си и беше. В дома им, още неподелен между последвалите съпрузи, винаги се тълпяха млади хора и Беата само се чудеше как така горката Валерия бе съумяла да се заобиколи с такова шумно веселие. Приятелите напълно забравяха за физическия недъг на Валерия. Чуждите, но възпитани хора се преструваха, че всичко е наред, по-простодушните я жалеха и именно съчетанието на красота с физически недъг я правеше още по-забележима.
Тя имаше тежки минути, часове, дни. Но умееше да се бори с онова, което хората наричат лошо настроение. Още като съвсем малка, докато лежеше с месеци по гръб, неподвижно, с непрестанен мъчителен сърбеж под гипсовата коруба, се бе научила да се моли. И молитвата се бе превърнала в равен и неизменен фон — каквото и да правеше, Валерия не се откъсваше далече от постоянния, съвършено едностранен разговор, воден от нея с Господ за неща, които по никакъв начин не биха могли да Го заинтересуват. Ето защо винаги добавяше: прости ми, че се обръщам към Теб с моите глупости. Но към кого да се обърна, ако не към Теб?
Кой знае защо, това помагаше.
Във втори курс се омъжи за свой състудент, младо момче от провинцията. Той следваше в Художествено-графическия факултет и беше страшен кариерист. Щом влезе в богатия дом на Валерия, се разположи абсолютно безцеремонно в него и принуди Беата да заживее във вилата в Кратово. След като прекара четири невероятно щастливи за Валерия години и завърши института, той се разведе с нея и чрез съда й отне една трета от апартамента. Мащехата беше бясна, продаде вилата и се откупи от бившия си зет с къщичка в Загорск, където той се пренесе от спечелената третина апартамент. Отписа се от адреса — и това беше скъпоструващата победа на Беата.
Животът в Загорск му се отрази добре, след време той си спечели високи почести и слава с картините си, изобразяващи православните старини в Сергиев Посад и Радонеж. Валерия суетно следеше кариерата му и не пропускаше случай да спомене кой е бил първият й съпруг…
Втория си съпруг, отново провинциалист без московско жителство, Валерия докопа на семинар за библиотекари няколко години след първата си брачна несполука. Той беше от Ижевск, едър мъжага, дезертирал в библиотекарската професия от завода за автомобилни гуми, където насмалко не бил даден под съд заради чужди, както казваше, кражби. Въпросният Николай не се прояви като почтен човек: ожени се за Валерия, регистрира се у тях въпреки големия семеен скандал, който се разрази по този повод. Беата, суха и проницателна, се запъна здравата да защитава интересите на глупавата си завареница и този път не даваше разрешение за регистрирането му. Въпреки пълното несходство на характерите и темпераментите си те се обичаха — баронесата, която се криеше от миналото си, и куцата красавица, готова да даде всичко за любовта.
— Ще пукнеш на някое бунище — предричаше й мащехата.
Валерия я целуваше по грапавата стара буза и се заливаше от смях…
Разделиха си апартамента. Валерия стана притежателка на две от трите стаи и отново — омъжена дама.
Вторият брак струваше на Валерия още една стая. А най-гнусното в тази история беше обстоятелството, че точно след една година ижевският Николай доведе предишната си жена с детето им уж за да лекуват детето във Филатовската болница, настани ги в апартамента, известно време за огромно недоумение на законната си, нищо непроумяваща чак до позорния финал Валерия сновеше от стая в стая, докато в края на краищата съобщи, че предишната, старата любов е победила, пък и детето… нали Валерия, колкото и да се напъваше, не можеше да му роди, и накрая се разведе с нея, за да се ожени отново за своята „бившичка“.