![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Дъщеря му безцеремонно го беше отхвърлила.
Бившата му съпруга беше влюбена в друг.
Е, в такъв случай, Райън беше направил всичко по силите си. Преди месец щеше да пропълзи обратно в пашкула си и да потъне в едно от затъмненията, в които съзнанието му търсеше покой. Но вече беше достатъчно стабилен, за да обмисли премерено всичко.
Разбира се, винаги щеше да обича дъщеря си. Само че проблемът вече не беше негов. Той трябваше да се върне към действителността. Щеше да се погрижи Бетани да е подсигурена финансово и щеше да възобнови собствения си живот.
Реши още същия ден да замине за Сан Антонио и да си потърси подходящо жилище, в което да се премести.
Райън изплакна чашата, остави я в съдомиялната и извади ключовете за тойотата „Камри“, която беше купил предишната седмица. Сребриста, на прилични километри, достатъчно мощна за предпочитанията му.
Пътуването до Сан Антонио му отне четири часа, защото беше решил да мине по магистрала 281, по заобиколен път през планинската област в централната част на щата, и да влезе в града от запад. Краят на октомври беше по-хладен и след проливните дъждове в края на лятото възвишенията бяха яркозелени на фона на синьото небе.
И тогава, потънал в мисли за околния пейзаж, Райън разбра, че наистина е намерил себе си отново. На няколко пъти му се прииска да имаше мобилен телефон, за да звънне на отец Хортънс и да му каже, че е завил зад ъгъла — много по-уверено, отколкото си бяха давали сметка вчера — обаче още нямаше мобилен.
Сан Антонио си беше какъвто го помнеше. Запъти се на изток и бавно прекоси с колата кварталите около Форт Сам Хюстън. Знаеше, че няма да се задържи дълго, ако дойде тук, затова търсеше жилища на месечен наем, каквито тук имаше много. Въобще не се интересуваше дали кварталът е хубав, този път щеше да живее сам.
Вече беше седем часа вечерта, когато Райън Еванс спря тойотата си на паркинга на хотел „Хауърд Джонсън“ до шосе I-35, взе си стая за една нощ и се оттегли, за да гледа някой платен филм — нещо, което не беше правил повече от две години.
Заспа в първите десет минути.
На следващата сутрин Райън се събуди от почукването на камериерката на вратата на хотелската си стая. Отметна завивките и осведоми служителката, че не е готов.
Десет часа? Беше спал като заклан.
Изправи се, протегна се и се почувства необикновено спокоен. Слънчева светлина обля стаята, когато дръпна зелените завеси. Очакваше го нов ден и той в никакъв случай нямаше да му донесе разочарование, Райън вече беше преодолял най-лошото, което можеше да му поднесе животът.
Дори смъртта, помисли си той. Беше се изправил пред нея и вече не изпитваше страх.
През следващите два часа си взе дълъг горещ душ и се наслаждаваше на всяка хапка от пържените яйца с бекон, които си поръча в закусвалня „Денис“ до хотела. Изпи четвъртата си чаша кафе, плати на касиерката шестнайсет долара, остави още пет бакшиш и се запъти обратно към тойотата си.
Двата съседни жилищни комплекса му допаднаха, взе молби за настаняване и от двата и увери управителите, че ще се обади. Не го пришпорваха, но и в двата комплекса имаше свободни жилища, които те гледаха да отдадат под наем възможно най-бързо.
Пътуването му обратно до Уейко не се отличаваше с нищо особено освен с характерен ритъм, който се оказа великолепен фон, за да може Райън пак да поразмишлява ясно, след като отново беше способен да го прави.
Селин беше в обятията на друг мъж.
Бетани се превръщаше в млада жена с бляскаво бъдеще, която щеше да благоденства в задоволената и преситена среда в Северна Америка.
Той, от друга страна, беше аутсайдер и нямаше нито любим човек, нито бляскаво бъдеще на това място, където не беше нито желан, нито нужен.
Мъничко го заболя от тази мисъл, но вече беше достатъчно здрав и разбираше, че няма нищо лошо в емоциите, стига да не пречат на здравия разум.
Апартаментът му с нищо не беше пострадал от това, че беше останал празен два дни. Запали осветлението, хвърли ключовете си на плота и си взе още един душ. Малцина разбират ползата от това да повишиш температурата на тялото си с горещ душ около един час преди лягане. Тялото компенсира въздействието, като забавя функциите си, за да се охлади, което често води до сънливост и здрав сън.
Извади сиво долнище на анцуг и черна фланелка, после седна да прегледа кабелните канали. Нищо не привлече вниманието му. Новините не го интересуваха, освен ако терористи не събореха още някой небостъргач. Вечерните сапунки, както ги наричаше, също не струваха. Спря на канал „Дискавъри Сайънс“, където имаше предаване за предизвиканите от новите технологии промени в методите на криминологията.