Любов на колела [bg]

Не беше нужно да си гений от калибъра на Ози, за да видиш, че мъжът беше на автопилот, движенията му бяха плавни и автоматични, изцъклените му очи — безжизнени.

Да види един от хората си потънал толкова дълбоко, разби сърцето на Франк. Колкото и да се опитваха да помогнат неговите Рицари, никой не можеше да достигне до Дан.

Така че всичко, което му оставаше, бе да наблюдава и да чака. Даваше време на човека да скърби. И ужасно много се надяваше, че Дан ще успее да се вземе в ръце, преди черният му дроб да се разпадне.

Що за шибана работа…

Звукът от игриви закачки привлече вниманието му към другата част на работилницата, където Беки и Ейнджъл се бяха превили над голямата чертожна дъска, опряна до източната стена. Главите им — наклонени една до друга, а раменете им се докосваха. Ейнджъл каза нещо и Беки отметна глава назад, смеейки се с онзи неин дълбок, дрезгав смях, който винаги действаше на Франк като облизване от хиляди езици и караше всяко негово нервно окончание да се изпъне и да отдаде чест.

Той изръмжа, когато пенисът му започна да се втвърдява, отдавайки собствената си малка почит. Глупавото нещо все още не бе получило известието, че Ребека Райхарт не се интересува от Франк Найт.

Нищо ново под слънцето!

Членът му винаги реагираше пръв и последен се предаваше, което точно в този момент беше просто страааахотно! Мъжете на почти четиридесет години не би трябвало да стават на кокалче само от смеха на една жена, или?

Не, определено не! Въпреки че за пореден път долната му глава бе предпочела да не зачете логиката и той бе принуден крадешком да заеме по-удобна позиция, докато се мръщеше надолу към о, така щастливата двойка.

През последните няколко дни тайно наблюдаваше как Ейнджъл и Беки привършват с проектирането на мотора на израелеца и в душата му непрекъснато се редуваха радиоактивната версия на ревност и притъпената болка на приемането. Точно сега се люшкаше някъде между двете, но когато Ейнджъл обви мускулестата си ръка около раменете й, той бързо наклони към радиоактивната ревност.

Много му се искаше да измарширува долу и да откъсне дразнещия го крайник на красавеца, омайващ Беки… и да, беше на ръба да го направи. Неговите пръти с ядрено гориво вече не можеха да се охлаждат правилно и сривът изглеждаше неизбежен. Това вероятно имаше нещо общо с факта, че той познаваше Беки повече от три години и че предната нощ я бе държал в ръцете си, докато тя изплакваше страха си. А по някакъв начин тези две неща го караха да чувства, че сякаш трябваше да има известни претенции над нея.

Което беше абсурдно.

— И така — Бил опря бедро на парапета и скръсти ръце пред гърдите си, в резултат на което тениската му се опъна застрашително върху широките му рамене, — утре е големият ден, а? Отиваш под ножа.