Любов на колела [bg]

— Ще трябва да изчакаме и да видим каква част от нервите са увредени, преди да кажем доколко ще можете да движите ръката си — продължи лекарят, в пълно неведение за мрачните мисли за смърт и отмъщение, изпълнили трескавия мозък на Шариф.

Когато лекарят най-накрая излезе от стаята, той пое дълбоко дъх и с мъка седна в тясното болнично легло. Стените се наклониха към него, а подът се надигна нагоре. Все едно бе на влакче в увеселителен парк — само дето не бе забавно. Дишайки бавно и отмерено през носа си, той успя да се пребори със замайването. И когато всичко наоколо най-сетне престана да се движи, той се огледа по-внимателно.

Протегна здравата си ръка към една от инфузионните торбички, висящи от метална стойка до леглото му и прочете „физиологичен разтвор“. Скърцайки със зъби, издърпа от ръката си иглата, вливаща течността в тялото му. Захвърли я настрана и разгледа следващата торбичка. Нафцилин. Антибиотик. Откачи я от металния прът и мушна хладната пластмасова опаковка под потната си мишница.

Не искаше да поема никакви рискове по отношение инфекцията на ръката си. Плъзна крака през ръба на леглото, стъпи на пода и провери колко сила има. Краката му трепереха, но той стисна челюсти и пристъпи напред. Не можеше да си позволи да губи дори и минута.

Доволен, че не се срина на пода, се затътри към малкия шперплатов гардероб, поставен в ъгъла. Беше празен — само допълнително одеяло и възглавница. Разочарован, той се запрепъва към вратата и я отвори внимателно. Коридорът беше тих, жива душа не се мотаеше из него.

С победоносна усмивка Шариф се измъкна от стаята си и провлeче крака към следващата синя врата. Почука тихо и се заслуша за отговор. Когато такъв не последва, той се промъкна в стаята.

На леглото лежеше човек, прикачен към различни писукащи и безшумни машини, следящи състоянието му. Тъмната кожа на мъжа висеше отпусната на бузите му като кафяв покров, в стаята вонеше на стипчиви почистващи препарати, стара урина и на гнилостта на неизбежната смърт.

Шариф преглътна надигналото се гадене и задиша през уста. Отвори малкия гардероб.

А-ха!

Беше щастлив да открие познатата червено-бяла карирана куфия23. Кръглият черен агал24 лежеше върху грижливо сгънатата арабска кърпа.

Повечето кенийци, особено тези, които живееха по крайбрежието, бяха склонни да носят облекло в западен стил, но Шариф беше радостен да види, че този човек, който бе на прага на смъртта, не беше от тях. Много по-лесно бе да скрие превръзката на контузената си ръка и торбичката с антибиотика под широките гънки на традиционната арабска дреха.

И да бе искал, не би могъл да намери по-съвършено и по-удобно прикритие от това.

— Благодаря — прошепна към умиращия, след като облече одеждите. Отиде с препъване до вратата и отново надникна в коридора. Все още беше празен.