Любов на колела [bg]

— Ти си силна — каза й и я намести върху краката си така, че тя да не може да усети как еректиралият му пенис пулсира в ритъм с лудо биещото му сърце. — Кошмарите са нещо нормално след ситуацията, която преживя. Особено, след като нещата не са приключили. Все още — добави бързо.

— Мисля, че се дължат на рисунката, която скицирах този следобед. Лицето му отново беше пред очите ми. Това върна спомените обратно, разбираш ли? — Тя подсмръкна и се оттласна от гърдите му, за да го погледне.

Косата й бе разрошена, очите й подпухнали и зачервени, на бузата й имаше синина и въпреки това тя беше най-красивата жена, която някога бе виждал.

— Разбирам те напълно. Но не трябва да забравяш, че си си у дома. Тук си в безопасност. — И той щеше да направи всичко възможно, за да гарантира, че това няма да се промени.

След като си пое дълбоко и накъсано дъх, Беки кимна и предпазливо изпълзя от скута му.

Той мигновено почувства липсата на нейната топлина.

Тя се сви в края на дивана, пъхна студените си боси ходила под бедрото му и въздъхна, когато я покри с плетеното вълнено одеяло, преметнато на облегалката.

— Остани с мен, докато заспя, става ли? — помоли тя след широка прозявка. Сега, когато приливът на адреналин бе спаднал, щеше да заспи бързо.

— Да — обеща той, хвана крака й и започна да го разтрива, за да го стопли.

Беки имаше най-елегантните стъпала, които някога бе виждал. Дълги и тесни, и нокти, винаги лакирани с някакъв ненормален цвят, благодарение на седмичното й „педи“, както обичаше да го нарича.