Другият [bg]

— Е, драги? Ще рискуваш ли да те гръмнат? Ще е чудесно, ако питаш мен. Тъкмо ще спестиш на щата разходите по делата за обжалване, преди да те боцнат с отровната игла.

— Това не биваше да го казваш. Не е честно — процеди Голд.

Гилстрап, който от дълги години работеше в системата и навярно щеше да се пенсионира (с тлъста пенсия), ако Бил Самюълс загубеше изборите, само злобно се подсмихна.

— Ей, Мичъл! — подвикна Тери. Надзирателят, който по време на бръсненето го беше наблюдавал да не си пререже гърлото с еднодневка „Бик“, повдигна вежди, но остана със скръстени ръце. — Горещо ли е навън?

— Беше двайсет и девет градуса, като влизах тук. По радиото казаха, че до обяд термометрите ще показват близо четирийсет.

— Не искам бронежилетка — каза Тери на шерифа, усмихна се и изведнъж заприлича на хлапак. — Не искам ризата ми да е мокра от пот, когато застана пред съдия Хортън. Бях треньор на внука му в Детската лига.

Решението му очевидно разтревожи Гилстрап, който извади бележник от джоба на карираното си сако и си записа нещо.

— Да тръгваме. — Голд хвана ръката на Тери.

Мобилният на Ралф иззвъня. Извади го от калъфа, закачен отляво на колана му (отдясно беше кобурът му), погледна екранчето и извика:

— Чакайте, чакайте. Налага се да се обадя.

— О, я стига! — намръщи се Хауи Голд. — Това да не ти е цирково представление?

Ралф не му обърна внимание и отиде при автоматите за храни и напитки в отсрещния край на помещението. Застана под табела с надпис САМО ЗА ПОСЕТИТЕЛИ, каза няколко думи, заслуша се, затвори телефона и се върна при другите:

— Е, да приключваме.

Мичъл закопча белезниците на китките на Тери, попита дали го стягат и когато Мейтланд поклати глава, каза:

— Тогава да вървим.

Хауи си свали сакото и го преметна върху белезниците. Двамата служители от охраната изведоха Тери, Гилстрап наперено пристъпваше пред тях като мажоретка.

Адвокатът се изравни с Ралф и тихо каза:

— Жестоко се издънихте. — И тъй като Андерсън не продума, добави: — Добре, мълчи си, колкото искаш, но преди разширеното съдебно заседание ние с теб и със Самюълс трябва да си поговорим. Добре е и Пели да присъства. Фактите няма да излязат наяве днес, а по-късно и тогава новината ще гръмне така, че ще я отразят не само местните телевизии, а и Си Ен Ен, „Фокс“, Ем Ес Ен Би Си, блоговете. Никой няма да пропусне сензацията. Ще е като смесица от процеса срещу О Джей Симпсън и „Екзорсистът“.

„О, да, несъмнено ще направиш всичко възможно това да се случи“ — помисли си Ралф. Ако този тарикат накараше репортерите да се съсредоточат само върху въпроса как е възможно един човек да бъде на две места едновременно, те щяха да забравят момчето, изнасилено и убито от чудовище, което може да е било и канибал.

— Знам какво ти се върти в главата, Ралф, но аз не съм ти враг. Освен ако не ти пука за друго, освен да чуеш как четат смъртната присъда на Тери, само че не го вярвам. Виж, за Самюълс съм сигурен. Не искаш ли да научиш какво се е случило?

Ралф не отговори.

Марси Мейтланд чакаше във фоайето; изглеждаше миниатюрна между Бетси Ригинс с грамадния корем и Юн Сабло от Щатската полиция. Видя мъжа си и се втурна към него. Ригинс се опита да я спре, обаче Марси се изтръгна от хватката ѝ. Сабло не помръдна, само наблюдаваше отстрани. Тя успя да погледне Тери в очите и да го целуне по страната, после Мичъл я хвана за раменете и я побутна към шерифа, който още държеше бронежилетката, като че ли не знаеше какво да прави с нея.