![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако искаш, можеш да отидеш утре. Да избереш ковчег и…
— Къде да отида?
— В агенцията на братя Донъли. Същата, която уреди всичко за Франки.
— Жена ми е мъртва — прошепна Фред. — Не мога да повярвам, че я няма.
— Да… — смотолеви Оли; не искаше да признае, че е неспособен да мисли за друго. Как тя се извиняваше до последния си дъх, като че ли вината за всичко беше само нейна. — Човекът от агенцията каза, че трябва да уредиш и други подробности. Ще можеш ли?
— Да. Утре ще съм по-добре… Какво мирише толкова апетитно?
— Пай с кайма.
— Майка ти ли го е приготвила, или някой го е донесъл?
— Не знам.
— Няма значение, ухае апетитно.
Вечеряха на кухненската маса, после Оли остави чиниите в мивката, защото съдомиялната беше пълна. Отидоха в дневната. Сега по телевизията предаваха бейзбол — „Филис“ срещу „Метс“. Баща и син безмълвно се втренчиха в екрана, всеки посвоему проучваше границите на пропастта, зейнала в живота им, за да не падне в нея. След известно време Оли прекоси кухнята, седна на стъпалата към задния двор и се загледа в звездите. Бяха безчет. Видя още метеор, спътник и няколко самолета. Хрумна му, че майка му никога няма да ги види, защото е мъртва. Колко абсурдно и несправедливо! Върна се в дневната; бейзболният мач по телевизията продължаваше, Фред беше заспал на стола. Оли го целуна по челото, но той дори не помръдна.
20.
Докато Ралф шофираше към затвора, получи есемес от Киндерман, шефа на отдел „Компютърна криминология“ към Щатската полиция. Спря колата, паркира на банкета и телефонира на Киндерман, който вдигна след първото позвъняване.
— Вие не почивате ли в неделя? — подхвърли Ралф.
— За компютърните маниаци няма почивни дни — отвърна Киндерман; на заден фон се чуваше изпълнението на някаква хевиметъл група. — Освен това съм на мнение, че хубавите новини могат да почакат, обаче лошите трябва да се съобщават незабавно. Още не сме преровили докрай твърдите дискове на Мейтланд — някои педофили са спецове по прикриването, — обаче засега всичко изглежда законно. Никакво порно с деца, всъщност никакво порно. Нито на стационарния му компютър, нито на лаптопа, нито на таблета, нито на телефона му. Изглежда чист като сълза.
— Прегледахте ли историята на търсенията?
— Разбира се. Често е влизал в различни сайтове, все популярни — за пазаруване като „Амазон“, дузина спортни, нови блогове като в „Хъфингтън Поуст“. Следи мачовете в Националната лига по бейзбол и май е фен на „Тампа Бей Лайтнинг“. Дори само това свидетелства, че му хлопа дъската. Гледа „Озарк“ по „Нетфликс“ и „Американците“ по „Ай Тюнс“. И аз гледам „Американците“.
— Продължавай да търсиш.
— За това ми плащат.
Ралф паркира на служебния паркинг зад затвора, извади от жабката табелката с надпис „Полицай по служба“ и я сложи на таблото. Надзирател Л. Кийн (според надписа на табелката с името му), който го придружи до помещение за разпити, доста ядосано промърмори:
— Нарушавате правилника, детектив. Почти двайсет и два часът е.
— Знам колко е часът и не съм тук с развлекателна цел.
— Окръжният прокурор уведомен ли е за посещението ви?
— Не ви влиза в работата, Кийн.
Ралф седна до масата и се запита дали Тери ще се съгласи да се срещне с него. Не бяха намерили порно в компютъра му, нито порносписания в дома му. Както Киндерман беше изтъкнал обаче, някои педофили бяха спецове по прикриването.
„И все пак защо е допуснал сума народ да му види лицето? И защо не е заличил отпечатъците си?“
Самюълс би отговорил, че Мейтланд не е бил на себе си. Доскоро (всъщност сякаш беше преди век) Ралф би се съгласил с него.
Кийн доведе арестанта. Тери носеше кафяв затворнически гащеризон и гумени чехли. Беше с белезници на ръцете, но отпред.
— Свалете белезниците, Кийн.
Онзи поклати глава:
— Забранено е.
— Аз отговарям.
Кийн кисело се усмихна:
— Не, детектив, тук аз нося отговорността и ще ми се стъжни, ако той реши да прескочи масата и да ви удуши. Все пак ще направя компромис — няма да го прикова към масата. Доволен ли сте?
Тери се поусмихна, сякаш казваше: „Сега разбираш ли на какво съм подложен?“
Ралф въздъхна:
— Добре. Оставате ни насаме, ако обичате. И благодаря.
Кийн излезе, но несъмнено щеше да ги наблюдава през еднопосочното стъкло. Вероятно щеше и да слуша какво си говорят. Ралф си даваше сметка, че няма начин Бил Самюълс да не научи за тазвечерното му посещение в затвора. Погледна Тери и промърмори: