Другият [bg]

— Точно така, до Дейтън. Исках да посетя татко, а дъщерите ми бяха във ваканция и пожелаха да ме придружат. И Марси беше с нас.

— Баща ти в Дейтън ли живее?

— Да, ако състоянието му напоследък може да се нарече живот. Дълго е за обясняване и не е свързано с тази история. Не използвахме зловещ бял бус, нито дори семейната кола, а взехме самолет. Пет пари не давам колко мои отпечатъци сте намерили в буса, с който е бил отвлечен Франк Питърсън. Не съм го откраднал. Никога през живота си не съм го виждал. Надали ще ми повярваш, но е самата истина.

— Никой не смята, че си бил в Ню Йорк и оттам си откраднал буса. Теорията на Бил Самюълс е, че онзи, който го е отмъкнал от Голямата ябълка, го е зарязал в нашия град или в околността, и то с ключа на таблото. После пък ти си го откраднал и си го скрил някъде, докато си се подготвял за… за онова, което си направил.

— Много умен ход за човек, който, след като е извършил ужасно престъпление, не се е постарал дори да се дегизира, та да не го разпознаят.

— Самюълс ще обясни на заседателите, че след убийството не си бил на себе си, и те ще му повярват.

— Ще продължат ли да му вярват след показанията на Ев, Били и Деби? И след като Хауи им покаже видеозаписа от срещата с Коубън?

Ралф не желаеше да подхваща тази тема. Поне засега.

— Ти познаваше ли Франк Питърсън?

Мейтланд се изсмя горчиво — звукът повече напомняше лай.

— Задаваш ми въпрос, на който Хауи не би искал да отговоря.

— Означава ли, че няма да получа отговор?

— Всъщност ще задоволя любопитството ти. Познавах го, колкото да му кажа здрасти като на всички хлапета в Уест Сайд, само толкова, ако ме разбираш. Още беше в началното училище и не спортуваше. Човек не можеше да не го забележи заради червената му коса — също като знак „стоп“. И брат му Оли също е червенокос. Бях му треньор в Детската лига, но като стана на тринайсет, загуби интерес към бейзбола. Случва се понякога…

— Не си бил хвърлил око на Франки, така ли?

— Не, Ралф. Сексът с деца не ме привлича.

— Не си ли го видял случайно как бута велосипеда си със скъсаната верига, прекосявайки паркинга пред магазина на Джералд? Не си ли помисли: „Охо, падна ми в ръчичките!“?

Тери не продума, само го изгледа с безмерно презрение. Ралф обаче не сведе поглед и продължи да се взира в него. След секунда Тери въздъхна, вдигна окованите си с белезници ръце към еднопосочното огледало и извика:

— Приключихме!

— Не бързай толкова — промърмори Ралф. — Ще ти задам още един въпрос и настоявам да ме гледаш в очите, когато отговориш. Ти ли уби Франки Питърсън?

Погледът на Тери не се отклони нито за миг.

— Не бях аз!

Кийн го отведе. Ралф не помръдна; налагаше се да изчака надзирателя, който щеше да го преведе през трите заключени врати. Е, вече знаеше отговора на въпроса, който Джийни го беше помолила да зададе. „Не бях аз“ — беше отвърнал Мейтланд, все така гледайки го в очите.

Ралф искаше да му повярва.