Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Със сподавен стон тя се наведе и опъна завивката, след което оправи възглавниците. Не трябваше да мисли за това. Нямаше да мисли за това!
Кърпата беше там, където й бе казал Майкъл, точно до две сгънати нощници, които изглеждаха, сякаш никога не са били използвани. Хети взе кърпата, поколеба се и след това взе и едната нощница. Тя беше от муселин на сини райета и толкова дълга, че стигаше чак до петите й. Ако поискаше, тя можеше да се увие цялата в нея.
С грубо, конвулсивно движение Хети притисна нощницата и кърпата към гърдите си. Онова, което й се искаше в действителност, бе Майкъл да обвие ръцете си около нея, да я притисне силно към себе си и да й каже колко много я обича и да й го повтаря без край. Тя искаше неговата топлина и сила като подслон от буря, както и целувките му, които да пропъдят тъмнината.
Дълго време Хети остана така, втренчена в леглото, бореща се с желанието си да заплаче.
Толкова много й се искаше да заплаче. За себе си. За Майкъл. За Джордж и Джесика Ланиън. За малката Сара и храброто й братче Дейвид. Искаше й се да заплаче за цялата глупава, безсмислена болка, която носеше със себе си животът и за още по-безсмислената болка, която смъртта оставяше след себе си.
Най-накрая тя подсмръкна, премигна и бавно се отправи да измие лицето и зъбите си.
Кушетката представляваше конструкция от тежък брезент и дървени греди, на която не се спеше кой знае колко удобно. Една опърпана възглавница и грубо одеяло се намираха под нея. И двете миришеха на прах, но Майкъл ги изтупа колкото можеше по-добре. По-добре беше да изпита неудобството, отколкото да се подложи на риска да отиде в спалнята си, за да вземе нещо по-добро. Спалнята, в която Хети скоро щеше да заспи.
Майкъл изпъшка и седна на единия край на кушетката.
Не трябваше да й позволява да остава на гарата тази вечер. Трябваше да я изпрати заедно с децата.
Това, че не го беше направил, го разяждаше като киселина. Истината беше, че бе искал тя да бъде до него през цялото време. Не само за да му помага или заради подкрепата, която можеше да даде на госпожа Ланиън, но защото той самият бе имал нужда от нея.
Егоистично копеле.
Вратата към спалнята се отвори. Той чу скърцането на пантите й дори през стените и затворените врати. В коридора изскърца дъска; след това се чу звукът от затварянето на вратата на банята.
Тя беше толкова близо. Можеше да отиде при нея, да я прегърне, да я целуне и да…
Не! Не можеше дори да си помисли за това. Не смееше да си мисли за това. Твърде много се страхуваше от онова, което можеше да се случи, ако си го помислеше.
Тялото му с готовност си спомняше усещането на твърдия матрак, чаршафите и старите възглавници. Мозъкът му обаче настоятелно му показваше мекото, топло тяло на Хети до неговото, на Хети…
Майкъл скочи на крака. Глупак! Глупак!
Две години на самота, копнеж и чиста, незадоволена похот, вземаха своя дан под формата на мъчителния огън, който бушуваше във вените му и караше крайниците му да треперят и да горят от желание. Той си помисли, че копчетата на панталона му ще бъдат изстреляни като куршуми от напрежението, а кожата му ще се подпали от горещината.
Той започна да крачи из стаята, след това се спря и се втренчи в отсрещната стена като затворен в клетка лъв, който внезапно се е ударил в решетките. Хети щеше да го чуе.
Майкъл отново се отпусна на кушетката, но този път протестният му стон излезе от дъното на душата му.
Всичко това беше грешно, грешно. Това, че Хети се намираше в дома му, похотта му, всичко.
Той знаеше какво се криеше зад това. Преди всичко това беше нуждата му да размаха юмрук пред тъмния спектър, който отнемаше пациентите му като награди на карнавал и му се смееше, сякаш беше картоиграч, който се бе опитал да измами останалите играчи, само за да изгуби от някой по-изпечен мошеник.
Той не можеше да вкара Хети в личната си война със смъртта. Ако сега отидеше при нея, щеше да я използва, да се скрие зад нейната любов като подплашено куче, което се опитва да избяга от ударите на сърдития си господар. Той трябваше да защитава Хети, да я предпазва от лошите неща в живота, а не да я използва, за да успокоява собствената си тревога.
Когато тишината и огънят в кръвта му станаха непоносими, Майкъл се изправи на крака. От опит знаеше, че едно обливане със студена вода ще успокои част от болезнената му нужда. Не много, не достатъчно, за да му позволи да заспи, но достатъчно, за да му позволи отново да започне да мисли, да се концентрира върху нещо друго, освен желанието да отиде при Хети.