Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Той поклати глава, като се опитваше да диша нормално.
— Така.
Хети плъзна ръце в гъстата му черна коса и прокара палец по извивката на челюстта му.
— Тогава защо?
— Хети. — Това беше наполовина стон, наполовина молба.
— Какво, Майкъл? — настоя тя.
Истината беше, че тя не се интересуваше кой знае колко много от това дали той щеше да й отговори или не. Тя беше твърде удивена от лекотата, с която й се беше удало да го превърне в треперещо подобие на мъж. Хети винаги бе приемала за даденост, че във физическата любов владетел е мъжът, но очевидно това не беше така. Това откритие й даваше чувство за сила и власт.
Тя премести тежестта си върху краката му и се наведе към него така, че бедрото й се притисна към стомаха му. Той изстена и заби пръсти в гърба и кръста й, но това не й попречи да прокара език по очертанията на устата му и да притисне устни до неговите в гореща и страстна целувка.
Устата на Майкъл поддаде под устните й и ръцете му се плъзнаха по гърба й и я придърпаха толкова близо, че гърдите й се отъркаха в неговите. При това кратко, еротично докосване той внезапно се дръпна рязко, сложи ръце на раменете й и я отблъсна назад.
Очите му срещнаха нейните, но този път погледът му беше толкова измъчен, че сърцето на Хети се сви от болка.
— Тази вечер умря човек, Хети.
Тя се вцепени.
— Майкъл…
— Не можех да направя нищо. Знам това. Но… — Той прекъсна рязко изречението си, сякаш онова, което искаше да каже, изгаряше езика му. — Когато излязох след теб от онази стая — каза най-после той, — знаех какво си мислиш. Ти мислеше за него, за жена му и за децата му и тъжеше за тях.
Хети кимна, въпреки че не разбираше накъде бие той.
— Знаеш ли за какво си мислех аз? — Той я погледна така, сякаш обсъждаха нейната смърт, а не тази на един непознат.
Хети поклати глава.
— Мислех си, че искам да се любя с теб — каза той. Отвращението караше гласа му да звучи грубо. — Още в чакалнята. И по целия път насам докато не ти показах стаята… господи, Хети! Направо е неприлично колко много те желаех! И колко много те желая в момента!
За миг тя остана втренчена в него, на ръба между сълзите и смеха.
— Да си жив не е грях, Майкъл — каза най-сетне тя.
— Но Хети…
Една целувка заглуши протеста му.
Майкъл почти се предаде. Почти. Секунда по-късно той я отблъсна грубо и се опита да се изправи.
Хети беше по-бърза от него. Тя уви ръце около врата му и го повали на леглото до себе си.
Глава дванадесета
Те се претърколиха върху чаршафите и се озоваха във вдлъбнатината на матрака. Тъй като нощницата й вече беше вдигната неприлично високо около бедрата й, на Хети не й беше трудно да прехвърли крак върху Майкъл и да го затисне върху леглото. Косата й беше разпиляна на всички страни върху чаршафите, шията и раменете на Майкъл, подобно на тежки копринени възли. Хети не забелязваше това.
— Ние сме живи, Майкъл — каза тя с твърд глас. — Ние имаме щастието да правим каквото искаме. Да не мислиш да пропилееш тази възможност само защото не можеш да спасиш света, без значение колко много се опитваш?
Той лежеше и я гледаше с лице, засенчено от завесата от коса, която ги бе обгърнала. Хети виждаше как съмнението и вината, изписани върху лицето му, се опитват да се преборят с желанието. Устните му се изкривиха в гримаса, с която той се подиграваше на себе си.
— О, Хети — каза той, — на теб винаги ти е било лесно, нали? Имам предвид любовта. Смехът. — Той освободи едната си ръка и нежно приглади една къдрица зад ухото й. — Имаш ли представа колко рядко и благословено качество е това?
— Знам. — Тя се притисна по-силно към него. — Защото знам каква благословия е да те обичам.
Хети осъзна, че имаше нещо повече от това. Ставаше дума за изкушение и измъчване. Мускулите на раменете и ръцете й трепереха напрегнато от желанието, а между краката си тя чувстваше гореща влага, която не позволяваше да бъде забравена.
Тази внезапна, болезнена нужда я плашеше, но въпреки това тя я оставяше на свобода по начин, който не можеше да разбере.
Хети усещаше твърдото доказателство за мъченията на Майкъл и тръпките, които минаваха през него. Каквото и да говореше, той я желаеше. Също толкова, колкото и тя него.
Тя се наведе напред, за да го засипе с целувки, като същевременно се опитваше да разкопчае копчетата на ризата и панталоните му. От гърлото й излизаха къси, животински звуци, а бедрата й започнаха да се натискат в неговите в никога неизучаван, но странно познат й ритъм.
Майкъл се извиваше под нея, след което рязко я издърпа от себе си и се претърколи върху й. За миг той остана неподвижно, като дишаше тежко, а очите му бяха широко отворени; след това наведе глава и започна да разучава тялото й.