Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
— С мен? Но Хети, ние не сме…
— Ние не сме женени, но това не ме интересува. Искам да се прибера у дома с теб. Веднага.
Правотата на казаното беше толкова удивителна в своята простота, тя имаше нужда от Майкъл, а той имаше още по-голяма нужда от нея.
Хети се плъзна по-близо до него и уви ръце около едната му ръка. Той подскочи. Мускулите му се втвърдиха, сякаш се бореше срещу всяка реакция, пък била тя и най-слаба.
— Заведи ме у дома, Майкъл — каза тихо Хети.
Ръката му потрепери съвсем леко под пръстите й.
— Имам една кушетка…
— Кушетката ме устройва.
— Тя е за мен. Ти… — Той прочисти гърлото си и опита отново. — Ти ще спиш на леглото.
Майкъл не каза нищо повече. Хети не искаше да чака сама в къщата и затова настоя първо да върнат коня в конюшнята. Двамата извървяха обратния път мълчаливо.
Този път Майкъл се сети да затвори и да заключи входната врата зад себе си. За миг остана просто да стои там, за да свикнат очите му с тъмнината. Само за миг, колкото за два удара на сърцето, не повече. Това обаче беше достатъчно сетивата на Хети да я заболят от внезапното, почти непреодолимо усещане за неговата близост.
В тишината на къщата тя чуваше тихото му дишане. Той представляваше просто една тъмна сянка, но тя долавяше звуците от докосването на ръкава на ризата му в сакото и почти недоловимото шумолене на ризата му под жилетката.
Все обичайни шумове, които бяха присъщи на всеки добре облечен мъж, но въпреки това те я караха да усеща до болка близостта на голото тяло, което се криеше под дрехите на годеника й.
С това дойде срамът и изчервяването. Тази нощ бе умрял човек. Грешно беше — дори неприлично — да си позволява такива мисли, след като бе присъствала на смъртта му, но Хети просто не можеше да се спре. Тялото настоятелно й напомняше, че е жива, въпреки всичко, което се бе случило.
— Почакай тук. Ще запаля лампата. — Майкъл говореше тихо, но въпреки това изопнатите нерви на Хети я караха да го чува, сякаш в стаята имаше ехо. Той отиде до газовата лампа, монтирана на стената в другия край на стаята. Подметките на ботушите му драскаха дървения под. Под тежестта му изскърца една дъска, след нея втора и Хети усети как тялото й се премества и се напряга в отговор на движенията му.
Чу се леко изсъскване и тя долови леката миризма на газ, след което лампата освети малкото помещение и почти я заслепи.
Майкъл я погледна и бързо отмести очи.
— Ще оправя кушетката в кабинета ми — каза той. — Можеш да спиш… на леглото.
Хети го последва по коридора и изчака на вратата на спалнята му, докато той палеше лампата.
Меката златиста светлина освети малката спалня. Майкъл все още отказваше да я погледне в очите.
— Чаршафите са чисти — каза той на стената зад леглото, — тъй като снощи спах върху завивките.
Хети се опитваше да не мисли как е изглеждал той проснат върху леглото, колко широки са изглеждали раменете му, колко топла е била кожата му.
— На полицата има чиста кърпа. — Той посочи към ъгъла, в който зад една завеса се криеха дървени полици и няколко закачалки за дрехи. — Ако искаш, ще запаля бойлера.
Хети си помисли, че той й прилича на уморен и недоволен прислужник в хотел, и внезапно осъзна, че Майкъл не я искаше в къщата си. Това я накара да се почувства, сякаш я бяха ударили с юмрук.
— Не е необходимо. — Той тръгна да излиза от стаята, но тя протегна ръка, за да го спре. — Майкъл? Ако предпочиташ да не оставам тук… няма да остана. Просто си мислех, че… Но ако смяташ, че съседите ще имат нещо против, или че това ще се отрази зле на репутацията ти…
— На моята репутация ли? — Той я погледна безизразно. — Не ставай смешна.
Той мина край нея, но спря на вратата, която водеше към кухнята, като се хвана с ръка за рамката, сякаш се опитваше да попречи да не се изгуби в тъмнината от другата страна на вратата.
— Ако имаш нужда от нещо, кажи ми. — Той дори не се обърна към нея, докато й говореше.
— Добре. — Щракването на бравата зад него накара Хети да потръпне. Тя се оттегли замаяна в спалнята. Малката стая беше твърде студена, въпреки че газовата лампа отделяше достатъчно топлина.
Стомахът й я подсети, че не бе яла нищо след содата в аптеката на Фиск. Това нямаше значение. Гладът й трябваше да бъде много по-силен, за да може Хети да се престраши да влезе в кухнята, защото дори през вратите и стените, които го разделяха, тя чуваше как Майкъл се движи в другата стая. Без съмнение си приготвяше кушетката.
Тази мисъл накара Хети да погледне виновно към леглото, което той й бе предоставил в замяна.
Леглото беше ниско, с желязна рамка, по-широко от нейното легло в Бостън, но не чак толкова, колкото леглата, които тя тайничко оглеждаше в магазините, когато сметнеше, че никой друг не гледа. Леката завивка беше намачкана на местата, където Майкъл се бе размърдвал по време на съня си, а възглавниците бяха сплескани. На тях все още се виждаше вдлъбнатината на мястото, където Майкъл беше притискал главата си.