Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Застанал от вътрешната страна на вратата на кабинета, Майкъл чуваше гласовете в чакалнята, но не можеше да различи думите. Той откри, че се напряга да различи гласа на Хети и че се пита какво казва тя и как се справя с недоволството на началник-гарата от неочакваното прекъсване на работата му.
Искаше му се тя да се прибере в пансиона. Не биваше да се излага по такъв начин.
В същото време му беше приятно и Хети да стоеше до него тъкмо сега. В този момент Майкъл имаше нужда от една доза разумна храброст.
Той бе прекарал години в учене, работа и трупане на опит и всичко това се оказваше безполезно.
О, да, той беше извършил съответния преглед, както си му беше редът. Беше премерил пулса, преслушал гърдите, беше изслушал историята на заболяването на пациента си и му беше дал малко морфин. И това беше всичко. Това беше всичко, което той можеше да направи. Това беше всичко, което можеше да се направи изобщо.
— В такива случаи, Райан — му бе казал някога старият Круувън, докато по време на обучението си Майкъл се бе грижил за смъртно болен пациент, — единственото нещо, което можеш да направиш, е да си дадеш тържествен вид. Това не помага много на пациента, но позволява на семейството му да разберат сериозността на положението. Разбираш ли ме?
Майкъл отърка ръце в панталоните си, след което се облегна на стената зад себе си, като се опитваше да не гледа към далечния край на стаята, където Джесика Ланиън седеше стиснала ръката на съпруга си.
Съветът на Круувън го беше ядосал тогава. Сега обаче му се искаше да бе обръщал повече внимание на думите на стария си професор. Ако се беше научил как да се крие зад фалшива тържественост, може би сега нямаше да бъде толкова неуверен. Той бе казал всичко, което трябваше, бе направил всичко както трябваше, но въпреки това през цялото време имаше чувството, че се намира в една друга стая по друго време и на леглото лежи майка му, над която се е навел разтревожено баща му. А самият той беше… той беше едно малко момче, забравено в ъгъла, както бяха забравени Дейвид и Сара.
Той не бе присъствал на смъртта на майка си. И тя като Джордж Ланиън бе тръгнала да търси лекарство, което никога не бе успяла да намери. За разлика от Ланиън, тя бе тръгнала сама.
Когато майка му беше починала, той бе точно на шест години, единадесет месеца и двадесет и три дни. Майка му дори не беше успяла да доживее седмия му рожден ден. Сега Майкъл подозираше, че тя изобщо беше забравила за това.
Той често се питаше дали тя не беше забравила и за съществуването на сина си.
Джордж Ланиън почина в 1О:37 вечерта. Майкъл вече беше предал болния на грижите на свещеника, който се бе появил в отговор на повикването на Лайънел Харисън. Когато никакви молитви не помогнаха, свещеникът предаде болния на грижите на гробаря.
Хирам Бийдъл се беше подготвил. Той измърмори съболезнованията си на вдовицата, след което се погрижи тялото на съпруга й да бъде преместено в катафалката от лакирано черно дърво, която чакаше пред гарата.
Джесика Ланиън се бе изправила на крака, когато Хирам бе тръгнал към нея и бе понесла спокойно всичко до момента, в който гробарят и помощникът му неволно не блъснаха покритата със завеси носилка във вратата, докато се опитваха да изнесат мъртвеца от стаята. Помощникът изруга тихо, след което двамата излязоха навън.
Със сподавен стон Джесика се отпусна на стола си. Хети се озова до нея мигновено. Тя се наведе и обви с едната си ръка раменете на жената, но не можа да намери думи, с които да се опита да я успокои.
Отвън се чу тропот от тежки стъпки, последван от нова ругатня и скърцането на носилката, докато двамата мъже я слагаха в катафалката. При всеки звук Джесика потръпваше, но не казваше нищо, а просто седеше, втренчила невиждащ поглед в затъмнените прозорци, като се напрягаше да види какво става навън.
Задната врата на катафалката се затръшна, сбруята издрънча, последва остра команда към конете и катафалката тръгна със скърцане по пътя.
Докато звуците заглъхваха в нощта, последните капки смелост напуснаха Джесика. Тя сведе глава, сви рамене и напрежението, което я бе държало до този момент, я напусна, оставяйки я разтреперана. Тя мачкаше напоената със сълзи кърпичка в ръцете си, без да забелязва Хети и без да чува съболезнователните думи на свещеника.
Майкъл успя да я изтръгне от тъгата й. Тя се стресна, когато той докосна ръката й и вдигна рязко глава. Тялото й се вцепени и тя се отдръпна назад.
Видът на сенките около очите на Майкъл и начинът, по който кожата му беше опъната върху костите на челюстта и лицето му, накараха сърцето на Хети да се свие. В знак на уважение той беше оправил вратовръзката си, беше закопчал жилетката си и бе облякъл сакото си, но черните му дрехи го правеха да изглежда още по-изтощен и мрачен.