Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Трябваше да запише медицинските подробности за последните часове от живота на Джордж Ланиън, преди да ги беше забравил. Още един комплект данни, които щяха да бъдат прибавени към останалите, които беше събирал през последните две години с надеждата, че някъде в нарастващата маса от информация ще успее да намери ключ, нещо, което да му покаже слабост в защитата на врага.
Той нямаше никаква представа дали някога щеше да успее да намери този ключ, нито дали такъв съществуваше. Единственото, което знаеше, бе, че трябва да продължи да го търси. Въпреки жестокия, нерационален хаос, който смъртта налагаше на човешкия живот и надежди, Майкъл вярваше — страстно и убедено — че има друг ред и друга логика, с които може да й се противопостави, ако успееше да ги намери.
Ако успееше…
Когато най-сетне си легна, Хети беше облечена в нощницата на Майкъл. Дрехата беше по-голяма от нейните. Краят й се влачеше по пода, докато тя вървеше и й се бе наложило да навие ръкавите два пъти, защото се бяха оказали твърде дълги дори след като ги беше закопчала на китките.
Хети бе мислила, че ще се успокои, като облече нощница, в която е спал Майкъл, но се оказа, че е сбъркала. Тя си мислеше, че долавя слабата миризма, която Майкъл бе оставил върху възглавницата, и усещаше вдлъбнатината, която тялото му бе оставило върху матрака. Но не можеше да повярва, че той някога бе обличал нощница. Платът на дрехата беше все още твърде нов.
Но ако Майкъл не беше обличал тази нощница, какво тогава обличаше, когато си лягаше?
Въпросът я накара да отвори широко очи. Тъмнината, която само миг преди това й се бе сторила толкова студена и неприветлива, внезапно й се стори топла и невероятно близка. Хети се обърна на една страна и се опита да се сгуши във вдлъбнатината на матрака, което само я накара да почувства още по-осезателно, че това беше леглото на Майкъл, възглавницата на Майкъл, нощницата на Майкъл.
Сякаш в потвърждение на това, по пода под вратата се появи ивица светлина; Майкъл бе отворил вратата между коридора и чакалнята и се промъкваше към банята на пръсти. Усилията му да се придвижи безшумно се оказаха напразни, защото водата течеше по тръбите с рева на придошла река. Хети разбра, че той се е прибрал в стаята си, когато светлината изчезна също толкова внезапно, колкото се беше появила.
Но Майкъл не си беше легнал. Хети чуваше лекото скърцане на дъските на пода под стъпките му в лабораторията. Постоянното напомняне за присъствието му прогонваше съня й и я оставяше будна и изгаряща от копнеж.
Тя си напомняше, че той не я искаше. Майкъл ясно беше показал това. Той се беше оттеглил в мълчание, беше се посветил на работата си и за нея нямаше място в живота му.
Но може би това не беше вярно. Може би и той имаше нужда от нея също толкова, колкото и тя от него, но не знаеше как да й го каже. Може би проблемът беше в това, че те бяха изгубили навика си да разчитат един на друг и не знаеха как да започнат да го правят отново.
Но това не означаваше, че не бяха способни да се научат.
Тя го намери в работната му стая, приведен над една от тетрадките си. Моливът в ръката му се движеше нетърпеливо по страниците, сякаш искаше да се движи по-бързо, а Майкъл не му позволяваше.
Той не я чу да се приближава до него. Когато Хети докосна рамото му, той подскочи и пръстите му се свиха и пречупиха молива. Той се обърна рязко и се втренчи ядосано в нея и за миг Хети дори не беше сигурна дали Майкъл я беше познал.
— Прегърни ме, Майкъл. Моля те.
Тя не беше планирала да каже това. Всъщност, не беше планирала да му казва каквото и да било, но думите бяха най-правилните и бяха самата истина.
— Хети? — попита той, сякаш излизаше от транс.
Без да мисли за това или да се чуди дали трябва да го направи, Хети се наведе напред и го целуна.
Целувката беше малко странна, но втората беше съвсем различна и когато Майкъл се изправи, за да я прегърне, телата им се прилепиха едно до друго с лекотата на два пламъка, родени от един и същ огън.
— Хети — измърмори Майкъл, докато обсипваше с целувки устните, брадичката и шията й. — О, Хети.
Той отметна разпуснатата й коса на една страна и заби пръсти в твърдата лопатка на рамото й и заобления й кръст, сякаш се страхуваше, че в противен случай тя ще му се изплъзне. Ръцете му се стегнаха около нея и я придърпаха по-близо.
Хети се остави на ръцете му. Едва сега тя осъзна колко голяма разлика имаше между това да целува Майкъл, когато бе овързана с корсети, яки и бог знае колко пласта дрехи и да го целува, когато всичко онова, което покриваше внезапно станалата й твърде чувствителна кожа, беше само един пласт муселин на сини райета.