Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
Двамата успяха някак си да се вмъкнат изцяло в леглото, без да се пускат, като се опитваха да се настанят удобно, без да спират да се докосват. Чаршафът под Хети се изкриви. Нощницата се заплете под тялото й и я закова на място със същата сила, сякаш беше вързана за леглото.
— Дай на мен — каза Майкъл и се надигна на лакът, за да издърпа края на нощницата.
Тя повдигна бедра в мига, в който той дръпна за втори път, този път по-силно. Нощницата се издигна нагоре и откри бедрата и корема й; след това се нагъна върху гърдите й, докато всичко, което Хети можеше да види, бе таванът над главата й и лицето на Майкъл.
Почти със страхопочитание той сложи ръка върху корема й. Дланта му беше топла и твърда. Той бавно започна да я движи нагоре, оставяйки пръстите си да опипат кръста й, ребрата й, докато най-накрая не стигнаха до гърдите й.
Хети пое дълбоко дъх и го задържа, като че ли й беше последният.
Ръката на Майкъл тръгна надолу. Първо по гръдта й, като подръпна чувствителното зърно, след това обратно по ребрата й, по плоския й корем и надолу по бедрата. А след това отново се плъзна нагоре. И надолу. И пак нагоре. И всеки път, когато ръката му се доближеше до горещата болка между краката й, Хети си мислеше, че ще полудее, ако не му се помоли да й даде облекчение.
Майкъл не й даде възможност да го помоли. Той се отпусна на леглото до нея и отново впи устни в нейните, като я дразнеше и искаше от нея да отвори уста. В същия миг ръката му погали нежно хлъзгавата долина, сърцето на мъченията й, след което притисна здраво пръсти към нея и се плъзна още по-дълбоко.
Хети бе мислила, че разбира какво означава да целува мъж и да бъде целувана от него. Тя бе мислила, че знае какво е желанието.
И бе сбъркала.
— О! — прошепна тя. — О! — След това не можа да каже нищо повече.
— Нали… нали не те заболя много? — попита тревожно Майкъл след известно време, като се изправи на лакът, за да я огледа по-добре в тъмнината.
Хети се обърна към него и леглото изскърца. Нямаше как. И двамата се бяха сгушили във вдлъбнатината на матрака и тя бе притиснала гърба и бедрата си в гърдите и бедрата на Майкъл. Това беше единственото положение, при което двамата можеха да се съберат в тясното легло, без да лягат един върху друг.
Не че лягането един върху друг си нямаше своите предимства, но то просто не беше удобно за спане положение, а точно сега тя искаше да спи и голото тяло на Майкъл да бъде притиснато плътно до гърба й.
— Изобщо не ме заболя — каза тя най-накрая. — Може би мъничко, но само първия път. След това беше — тя се прозина, — беше прекрасно.
Прекрасно беше твърде слаба дума, за да бъде описано онова, което Хети бе изпитала, но в момента тя не се сещаше за друга. Тя беше толкова уморена, но и толкова доволна, че не беше сигурна дали някога отново ще бъде в състояние да се помръдне… или пък ако можеше, дали щеше да го поиска.
— Радвам се — каза тихо той. Той сложи длан върху бузата й и нежно приглади назад потните къдрици, които бяха залепнали за бузата и слепоочието й. Кожата му беше топла и влажна.
— Майкъл?
Той бавно очерта линията на гърлото й и продължи по извивката на рамото й.
— Да?
Хети премигна, опитвайки се да си спомни какво бе искала да му каже. Докосването му беше толкова леко, уверено и чувствено, толкова успокояващо.
— Лекарите не трябва ли да знаят за тези неща?
— Болката ли имаш предвид?
— А-ха. — Тя се премести леко върху възглавницата, така че да може да го погледне. Всичко, което успя да види, бе тъмната му сянка. — И за… други неща.
Той се разсмя, но колкото и много да й се спеше, Хети можеше да се закълне, че в смеха му се долавяше лека нотка на неудобство.
— Ние… ние научаваме част от всичко това, разбира се, но…
Хети усети как той повдига рамене.
— Но?
Майкъл притисна главата й обратно към възглавницата и се отпусна до нея.
— Заспивай, Хети.
Тя не му обърна внимание.
— Но?
Майкъл въздъхна.
— Едно от първите неща, които се научават в медицинската академия — каза неохотно той най-сетне, — е, че има голяма разлика между учебниците и действителността.
— Искаш да кажеш, че… — Мозъкът й беше твърде уморен, за да осъзнае веднага смисъла на признанието му. — Искаш да кажеш, че никога преди не си спал с жена?
Ръката му обхвана нежно голата й гръд.
— Не, не съм. Помогнал съм на една дузина бебета да се родят, но никога не съм спал с жена. Досега.