Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Мангровите блата — ухили се Емил.
— Сега е среднощ — каза Райдър. Хайде да го вържем и да го набутаме в някой тъмен килер. Има ли някое сигурно място, Самюъл?
— Да, ледницата.
Пет минути по-късно Томас бе здраво овързан и отнесен в ледницата, а пред вратата й бе поставен страж. Най-сетне спалнята на Райдър отново бе празна, с изключение на Софи и Джеръми. Момчето все още я държеше в прегръдката си. Бе се вкопчил в нея; тя бе единственото, което му бе останало от неговия свят.
Райдър без колебания седна на пода и тихо успокои момчето:
— Всичко е наред, Джеръми. Честно. Софи е в безопасност. Хайде, приятелю, двамата със сестра ти ще те сложим да спиш.
— Искаш ли преди това да изпиеш чаша мляко, а Джеръми?
Момчето поклати глава.
— Не, ще го повърна. Това беше страшно, Софи, много страшно. Вече се уморих да се страхувам.
— И аз, любов, и аз.
— Аз също — каза Райдър и когато момчето невярващо го изгледа, разроши косата му.
Трябваха им цели тридесет минути, за да успокоят Джеръми. И двамата останаха с него, докато не заспа. Райдър придружи Софи до спалнята й.
— Ела да поседнем малко навън. И аз като Джеръми съм прекалено възбуден, за да заспя.
Седнаха в два плетени стола. Стояха обгърнати от тишината, а ужасът бавно избледняваше. Много бавно.
— Благодаря ти, Софи.
— Пак заповядай.
— Как разбра?
— Просто чух някакъв странен шум — шум, който не принадлежи на нощта и той ме събуди. Видях сянка и я последвах. След това разбрах, че е Томас и че е дошъл да те убие.
— Ти реагира много бързо. — Гласът на Райдър звучеше малко раздразнено. — Никога не съм виждал жена да действа толкова бързо и вещо. Не се поколеба. Не припадна, нито издаде някое от онези деликатни покъртителни изписуквания. Крещеше като луда. Дори си носеше и оръжие.
— Както си спомняш и преди бях използвала каната. Знаех, че е надеждна. Ти се оплете в мрежата. Какво трябваше да сторя? Да го оставя да те изкорми като прясно уловена риба? А освен това едно изискано женствено изхленчване нямаше да свърши кой знае каква работа. А не забравяй, че следващата бях аз, а след мен и Джеръми.
— Да, ти бе следващата — бавно повтори Райдър. — Томас щеше да успее, ако не беше ти. Знаеш го, нали? Аз не се будя особено лесно.
Тя сви рамене, сякаш и пет пари не даваше и това го вбеси. Вбеси го тази сила в нея, това перчене, за които не бе сигурен там ли са, истински ли са… Май никога не съм бил наясно по този въпрос, мислеше си той. Той скочи на крака и я изгледа. Бе разтърсен от собственото си отношение към нея. Досега дори и не бе подозирал за собствения си егоизъм. Това бе прекалено. Тя бе обърнала света, а с него и целия негов опит, с краката нагоре. — Радвам се, че съм ти скъп.
— Какви ги плещиш?
— Емил каза, че освирепяваш, когато се наложи да защитиш някой, който ти е скъп.
— Казах ти, Райдър, след като се погрижеше за тебе, Томас щеше да убие мен. Не съм чак такава глупачка.
— Как са краката ти?
— Добре. Почти заздравяха.
— Хубаво — каза той и я изправи на крака. Притегли я към себе си, преди тя да успее да реагира. Сграбчи брадичката й и я усмири. Силно целуна стиснатите й устни.
— Това не ми харесва — каза той, без да отделя устни от нейните, а дъхът му бе горещ като желанието, което се разгаряше някъде дълбоко в него. — Ти не си такава, каквато трябваше да бъдеш. Не те разбирам. Вече няма да се примирявам с това. Дяволите да те вземат, бъди жена!
Той отново я целуна. Усети коремът й да се допира в него и ръцете му необуздано заслизаха по гърба й, милваха я, слизаха все по надолу и силно я притискаха.
Тя му се изплъзна. Не каза нищо. Просто продължи да отстъпва заднишком, стъпка по стъпка, все по-далече и по-далече от него. Обърса устата си с опакото на ръката си.
Райдър се разтрепери от ярост.
— Имаш наглостта да бършеш от устата си моя вкус след всичките проклети мъже, с които си спала?!
Тя отпусна ръка покрай тялото си и направи още една стъпка назад.
— Отиваш много далече. Така ще се озовеш в спалнята на Самюъл. Ще ти се наложи да изриташ от леглото му икономката, но съм убеден, че той ще е повече от доволен, ако ти смениш Мери.
Тя поклати глава, все така безмълвна.
— Кажи нещо, проклета да си!
Тя се обърна и избяга.
10.
Томас изчезна. Никой не бе съвсем сигурен как точно бе успял да се измъкне от ледницата, но в близките гъсталаци откриха двама от робите на Кимбърли — завързани и в безсъзнание. Бяха ранени, но живи и това изненада Райдър. Не бяха видели нищо. Райдър подозираше, че Томас е бил освободен от хората си в Кемъл Хол, и че може би тъкмо те са били причина пазачите да не бъдат убити. Томас не би се поколебал да ги размаже като досадни мухи. Бе минало доста време от бягството му. По дяволите! Никакви крокодили, нищо. Райдър изпрати групи, които да претърсят района. Извести и Шърман Коул. След това мисълта за Софи го зачовърка.