Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Куче, ако той не е достатъчен, ще наръгам и вас! Аллах! Ще ви наръгам, ще ви наръгам!
Стас смъртно пребледня, защото през ума му мина светкавичната мисъл, че като гони преди всичко конете, лъвът може наистина да подмине в устрема си трупа на Кали, а тогава Гебхър неминуемо ще заколи един след друг и тях двамата.
И като дърпаше с удвоени сили ръкава, извика:
— Дай ми пушката! Аз ще убия лъва!
Бедуините бяха изумени от тези думи, но Хамис, който още в Порт Саид беше видял как стреля Стас, веднага се развика:
— Дай му пушката! Той ще убие лъва!
Гебхър тоз час си спомни за изстрелите на езерото Каро-ун и пред страшната опасност бързо отстъпи от упорството си. Дори с голяма бързина подаде щуцера на момчето, а Хамис отвори незабавно кутията, с патроните, от която Стас загреба пълна шепа.
След това скочи от коня, постави патрони в цевите и тръгна напред.
Докато направи първите няколко крачки, той беше някак си стъписан и виждаше само себе си и Нели с прерязани от ножа на Гебхър гърла. Ала по-близката и по-страшна опасност веднага го накара да забрави за всичко друго. Пред него беше лъвът. При вида на животното му притъмня пред очите. Усети студ на бузите и на носа си, усети, че краката му са като олово и че се задъхва. Просто, беше го страх. В Порт Саид той беше чел, дори по време на урок, за лов на лъвове, но едно е да гледаш картинки в книгите, а друго — да застанеш очи в очи срещу чудовището, което сега го гледаше като че ли учудено и мръщеше широкото си като щит чело.
Арабите притаиха дъх, защото никога в живота си не бяха виждали подобно нещо. От едната страна — малкото момче, което сред високите скали изглеждаше още по-малко, а от друга — грамадното животно, позлатено от слънчевите лъчи, прекрасно, страшно — „господарят с огромната глава“, както казват суданците.
С цялата сила на волята си Стас превъзмогна неподвижността на краката си и. се придвижи по-нататък. Само до преди миг му се струваше, че сърцето ще изскочи през гърлото му — и това продължи дотогава, докато вдигна пушката към лицето, си. Сега трябваше да помисли за нещо друго. Да се приближи ли още, или вече да стреля? Къде да се мери? Колкото е по-малко разстоянието, толкова изстрелът е по-сигурен … затова — по:напред … по-напред!… Четирийсет крачки са много…. трийсет! Двайсет! Полъхът на вятъра вече донася остра животинска миризма…
„Куршум между очите му или е свършено с мен! — по мисли си Стас. — В името на отца и сина! …“
А лъвът се изправи, протегна се и наведе глава. Бърните Му започнаха да се разтварят, веждите му се надвесиха над очите. Някаква си дребна твар се е осмелила да дойде твърде близо — ето защо той се готвеше за скок, като приклякваше с потреперващи бедра на задните си крака.
Но Стас забеляза в миг, че мушката на щуцера съвпада с челото на звяра и дръпна спусъка.
Гръмна изстрел. Лъвът скочи така, че за един миг се изправи в целия си ръст, след което рухна по гръб и четирите му крака се вирнаха нагоре.
При последната конвулсия той се свлече от скалата върху земята.
Още няколко минути Стас го държеше на мушката, но като видя, че трептенията намаляха и че жълтеникавото туловище се изпружи безжизнено, той отвори пушката и постави нови патрони.
Между скалистите стени още се отразяваше гръмкото ехо. Гебхър, Хамис и бедуините не можаха веднага да видят какво стана, защото предишната нощ бе валяло и от влажния въздух димът закри всичко в тесния прулом. Едва когато димът се разпръсна, започнаха да викат от радост и искаха да се втурнат към момчето, но напразно, защото никаква сила не можеше да накара конете да сторят дори крачка. А Стас се обърна, хвърли поглед към четиримата араби и впи очи в Гебхър.
— Ах! Стига толкова! — каза той през зъби. — Ти съвсем прекали. Но вече няма да убиеш нито Нели, нито никого!
И изведнъж усети, че носът и бузите му отново стават студени, ала този хлад беше друг, той се пораждаше не от страх, а от опасното и неумолимо решение, което за миг прави сърцето в гърдите желязно.
— Да! Те са бандити, палачи, убийци, а Нели е в ръцете им!…
— Няма да я убиеш! — повтори той.
Приближи се към тях, отново спря и изведнъж със светкавична бързина вдигна пушката към лицето си.
Два изстрела един след друг оглушиха с ехото си прулома: Гебхър тупна на земята като чувал с пясък, а Хамис се наклони на седлото и удари окървавено чело о врата на коня.
Двамата бедуини нададоха страшен вик на ужас, скочиха от конете и се хвърлиха към Стас. Завоят зад тях не беше далеч и ако бяха побягнали назад, което Стас желаеше в душата си, можеха да се спасят от смъртта. Но заслепени от уплахата и яростта си, те мислеха, че ще стигнат момчето, преди да е сменило патроните и ще го намушкат с ножовете. Глупци! Едва бяха изминали петнайсетина крачки, когато злокобната пушка щракна отново, пруломът екна от ехото на новите изстрели и двамата паднаха по очи на земята, замятаха се и се заблъскаха като изхвърлени на сушата риби.