Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Като слушам колко говорите, мадам, съм изненадан, че изобщо можете да чуете нещо.
Лицето й придоби цвета на устните й. Тобайъс тъкмо щеше да бъде удостоен с предвидимия й пренебрежителен отговор, когато тълпата забеляза някакво раздвижване в другия край на залата. Броган не бе достатъчно висок, за да може да вижда над извърнатите в една посока глави на хората, така че зачака търпеливо — знаеше, че при всички положения Господарят Рал ще се качи на повдигнатата над нивото на пода трибуна. Броган предвидливо бе преценил мястото си така, че да е достатъчно близо, за да има възможност да направи преценка на човека пред себе си, но не толкова, че да бъде забелязан от него. За разлика от другите гости, той беше наясно, че това не е мероприятие, целещо да въведе новия владетел в обществото. Най-вероятно ги очакваше бурна нощ и в случай че се появяха светкавици, той не желаеше да се окаже най-високото дърво. Тобайъс Броган, за разлика от дърдорещата сган наоколо, беше благоразумен и предвидлив.
Тълпата в другия край на залата се разцепи на две, хората бяха избутани встрани от ешелон Д’Харански войници, които си пробиваха път напред. Зад тях вървяха отряд копиеносци, които се разгъваха в шпалир от двете страни на просеката и изграждаха пред гостите стена от желязо. Ешелонът стигна до подиума и войниците се подредиха пред него в мрачна редица от мускули и стомана. Бързината и точността им бяха удивителни. После през залата закрачиха офицери от най-високите етажи на Д’Харанската армия. Те също спряха пред подиума. Над главата на Лунета Тобайъс мерна ледения поглед на Галтеро. Това наистина не беше обществена проява.
Нетърпелива да узнае какво ще последва, тълпата се разшумя. По слуховете, които достигаха до ушите му, Тобайъс разбра, че това, което вижда, надхвърля всичко, случвало се някога в Двореца на Изповедниците. Благородници с почервенели лица си шушукаха възмутено какво непростимо безочие е да вкараш военна сила в заседателната зала на Съвета, където единственият закон е дипломатическото споразумение.
Броган не беше дипломат. „Кръвта“ вършеше по-добра работа и оставяше по-трайни впечатления. Започваше да придобива впечатлението, че Господарят Рал също го знае, за разлика от тълпата раболепни физиономии, с които бе претъпкана залата.
Тобайъс вече предполагаше какво иска този Господар Рал. Това можеше да се очаква. В крайна сметка Д’Харанците бяха осигурили най-много сила на Императорския орден. В планината Броган бе срещнал армия на Ордена, която вървеше към Ебинисия и чийто състав бе предимно от Д’Харанци. Пак те бяха завзели Ейдиндрил и се грижеха за реда в града, докато властта поеме Императорският орден. По заповед на Ордена бяха изпратили свои войници да потушават бунтовете в града. И въпреки това в позицията на силата бяха застанали други, например Келтонците. Като този дук Лумхолц. Други даваха заповедите, а от Д’Харанците се очакваше да защитят с живота си всеки вражески набег.
Господарят Рал без съмнение искаше да си извоюва по-предна позиция в Ордена и очевидно възнамеряваше да убеди гостите си да се съгласят с него. На Тобайъс почти му се прииска в залата да имаше сервирана храна, за да може да се наслади на гледката как всички тези префърцунени благородници ще се задавят, когато чуят исканията на Господаря Рал.
Двамата Д’Харанци, които влязоха в залата, бяха толкова огромни, че дори Тобайъс успя да ги види над главите на другите. Когато се приближиха съвсем и той можа да различи кожените им дрехи, металните ризници и обръчите със заострени шипове над лактите, Галтеро му прошепна над главата на Лунета:
— Тези двамата съм ги виждал.
— Къде? — прошепна в отговор той.
Галтеро поклати глава, без да откъсва очи от мъжете:
— Някъде из улиците.
Тобайъс се обърна и за своя изненада видя, че двамата мъжаги са следвани от три жени в червени кожени облекла. От рапортите, които беше чел, си извади заключението, че те са Морещици. Морещиците имаха репутацията на жени с изключително нездравословно въздействие върху съществата, родени с магия, които им се противопоставят. Тобайъс бе обмислял възможността да прибегне до услугите на някоя от тях, но му бе обяснено, че те служат единствено на владетеля на Д’Хара и не приемат никакви други предложения. Беше му казано още, че не могат да бъдат купени на никаква цена.