Кръвта на братството

— Да накара хората да си мислят, че е била убита, за да може да избяга.

Лунета се усмихна дяволито.

— И защо никой не я е видял да бяга? По същата причина, поради която ти няма да я откриеш.

— Престани да плещиш магическите си дивотии и ми кажи какво имаш предвид?

— Генерале мой, ако наистина има такова нещо като смъртно заклинание и то бъде използвано върху Майката Изповедник, тогава звучи логично магията да скрива идентичността й. Това обяснява как е успяла да избяга. Никой не е могъл да я познае, защото е била обгърната от магия. Поради същата причина няма да я познаеш и ти.

— Не можеш ли да развалиш… да го унищожиш това заклинание? — заекна Тобайъс.

Лунета се изкикоти.

— Генерале мой, никога досега не бях чувала за подобна магия. Не знам абсолютно нищо за нея.

Тобайъс осъзна, че сестра му е права.

— Ти познаваш магията. Кажи ми как да намерим Майката Изповедник.

Лунета поклати глава.

— Генерале мой, нямам представа как може да се види заклинание, хвърлено с цел да скрие някого. Казвам ти онова, което звучи логично. И че ако е била използвана такава магия, за да бъде скрита Майката Изповедник, няма да можем да я намерим.

Той вдигна пръст към нея.

— Ти притежаваш магия. Знаеш някакъв начин да ни отведеш до истината.

— Генерале мой, старицата ти каза, че единствено магьосник може да направи смъртно заклинание. За да можем да го унищожим, трябва да сме способни да го видим. Нямам представа как може да бъде видяна истината, ако е скрита от магия.

Тобайъс замислено потърка брада.

— Да видим под магията? Но как?

— Молецът се хваща в мрежата на паяка, понеже не вижда влакната. Ние бъдем хванати в мрежата на заклинанието — заедно с онези, които са видели как я обезглавяват, — защото не виждаме влакната му. Нямам представа как бихме могли.

— Магьосник — промърмори той на себе си. Махна към сребърната монета на масата. — Когато я попитах дали бъде магьосник тук в Ейдиндрил, тя ми показа монетата с тази сграда на нея.

— Дворецът на пророците.

Името го накара да вдигне глава.

— Да, така го нарече и тя. Каза да те попитам какво бъде той? Откъде знаеш за него? Кой ти е казал за този Дворец на пророците?

Лунета потъна в себе си и извърна поглед.

— Мама ми разказа точно след твоето раждане. Това бъде място, където чародейките…

— Вещиците — поправи я Тобайъс.

Тя замълча за миг.

— Това бъде място, където вещиците обучават някои мъже за магьосници.

— С други думи, свърталище на злото.

Тя стоеше вдървена и неподвижна, а той отново погледна монетата.

— Какво би могла да знае мама за подобно свърталище на злото?

— Мама е мъртва, Тобайъс, остави я на мира — прошепна Лунета.

Той я стрелна с унищожителен поглед.

— Ще поговорим за това по-късно. — Той намести пагоните си, заповяда да му донесат инкрустирания със сребро сив балтон и взе кървавочервеното си наметало. — Старицата сигурно е искала да каже, че в Ейдиндрил има магьосник, обучен в това свърталище на злото — Той отново се обърна към Галтеро. — За щастие Еторе я задържа, за да бъде разпитана по-подробно. Тази старица сигурно има още доста неща за казване. Просто го чувствам.