Кръвта на братството

— Благороден идеал — спокойно отвърна Господарят Рал, — който вече беше постигнат чрез обединението на Средната земя. Идеал, който вие потъпкахте, водени от алчност и жажда за власт.

— Императорският орден е различен. Той предлага реална сила и истински, вечен мир.

Господарят Рал изгледа дука пронизително.

— Гробищата едва ли говорят за мирни намерения. — Той обърна искрящия си поглед към тълпата. — Неотдавна една от армиите на Императорския орден премина през сърцето на Средната земя в търсене на нови сили, желаещи да се присъединят към тях. Мнозина го направиха и повериха частите си под тяхно командване. Предвождаше ги Д’Харански генерал на име Ригс, заедно с неколцина офицери от различни народности. Помагаше им магьосникът Слагъл, в чиито жили тече Келтонска кръв.

Разполагащи с много повече от стохилядна армия, те нападнаха Ебинисия, престолния град на Галеа. Императорският орден поиска от хората на Ебинисия да се присъединят към тях, да станат техни поданици. Стигне ли се дотам да се защитава агресията срещу Средната земя, Галеанците се превръщат в яростни воини. Те не изневериха на идеала за обединение и обща защита на Средната земя.

Дукът отвори уста да каже нещо, но за пръв път тази вечер гласът на Господаря Рал се извиси заплашително над главите на всички и го отказа от подобни намерения.

— Галеанската армия защитава града си до последния човек. Магьосникът на Ордена успя чрез магия да пробие крепостните стени и вражеските орди проникнаха в града. Веднъж унищожили стотици пъти по-малобройните защитници на Галеа, войниците на Императорския орден не просто завзеха града, а преминаха през него като глутница хищни животни — изнасилваха, измъчваха, колеха беззащитните граждани. — Здраво стиснал зъби, Господарят Рал се наведе над масата и посочи с пръст дук Лумхолц: — Орденът умъртви всичко живо в Ебинисия, до последния човек: старци, деца, новородени. Също и беззащитни бременни жени — за да убият както майката, така и нероденото й чедо. — Лицето му почервеня от ярост, той удари с юмрук по масата. Всички подскочиха. — По този начин Императорският орден доказа, че всяка дума, излязла от устата им, е лъжа! Те загубиха правото си да казват на хората кое е добро и кое зло. Те са същества без добродетели, водени от една-единствена цел: да завладяват и подчиняват. Те посякоха хората в Ебинисия, за да покажат на другите какво ще постигне всеки, позволил си да се опълчи срещу тях. Те не се спират пред граници или пред разум. Мъже, чиито мечове са опръскани с кръвта на бебета, нямат морал. Хич не се опитвайте да ме убеждавате, че не е така. Императорският орден не мисли за хората. Те показаха острите си зъби, скрити зад фалшива усмивка, и загубиха правото думите им да бъдат приемани за истина. — Господарят Рал си пое въздух, за да се успокои, и се изправи: — И онези, които загинаха от мечовете им, и другите, които държаха тези мечове, загубиха много само за един ден. Първите — живота си. Вторите — човечността си и правото да бъдат чути, да им бъде повярвано. Те, както и всеки, който се присъединява към тях, са мои смъртни врагове.