Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Мистър Джермън отвърна очи от нея, сякаш видът й беше противен.
— Всички янки си приличат. Никаква почит и уважение към по-възрастните.
— Мистър Джермън… — намеси се Елинър.
— Е, щом иска да работи като слугиня в къщата ми, така да бъде. Предполагам, че така или иначе, тези проклети янки разбират само от това — продължи той, все още, без да гледа към Александра. — Добре, сервирай храната, преди да е изстинала, момиче.
Александра не можеше да повярва на ушите си. Какво нахалство! Искаше й се да хвърли храната в лицето му и да си излезе, но вместо това пое дълбоко дъх, за да се овладее и започна да вдига капаците от съдовете.
— Ще ти помогна, Александра — предложи Елинър и понечи да стане от стола си.
— Не, не, моля те, Елинър. Бих предпочела да не го правиш. И без това достатъчно дълго си сервирала на тази маса. Имаш нужда от почивка.
— Остави момичето да сервира щом иска, Елинър. И без това не можем да си позволим да храним още един янки за нищо — изръмжа мистър Джермън, впервайки поглед в Александра.
Александра видя, че Елинър заби поглед в скута си. Започваше да й става съвсем ясно какво й се бе налагало да понася сред това честолюбиво и непреклонно семейство. Никога не бе мислила, че ще издържи да се отнасят с нея като с по-низш северняк, независимо от причините. Но, ето, тя стоеше тук и мълчаливо приемаше думите и поведението на този човек. Да, имаше причини, поради които една жена можеше да изтърпи този начин на живот.
Постави храната в средата на масата. Не възнамеряваше да сервира на всеки поотделно. Беше твърде изморена, а и не се налагаше. За щастие всички седяха в единия край на дългата маса. Трапезарията беше хубава, с масивни, тъмни мебели, които все още ярко блестяха от редовното почистване на Елинър. Обаче масата вече не беше украсена със сребърни прибори и хубав порцелан. Използваха най-обикновена съдове от кухнята.
След като освободи подноса, Александра седна на свободното място до Елинър. Обиколи с поглед останалите, всички гледаха към нея, като че ли очакваха още нещо.
— Не е нужно да сервирам на всеки. Изморена съм и можем просто да си подаваме блюдата един на друг. И без това не са много.
— Разбира се, мила — бързо рече Елинър, вдигна едно блюдо и го подаде на мистър Джермън.
Той го пое и гневно я погледна.
— Ако няма много да ви затрудни, нека първо се помолим, както правят добрите християни.
Елинър хвърли бърз поглед към Александра, давайки й знак с глава, че това е обичай в къщата, така че тя сведе глава. Нямаше нищо против, но можеха да й кажат за привичките в дома им. Мистър Джермън продължи молитвата толкова дълго, че накрая Александра реши, че яденето несъмнено ще изстине. Най-накрая молитвата завърши. Започнаха да си сипват от блюдата. Храната беше добра, макар и проста. Александра иронично си помисли, че проститутките в публичния дом на мадам Льоблан се хранят по-добре от изисканите плантаторски семейства. Старата аристокрация от Юга сигурно си мислеше, че светът се е преобърнал надолу с главата.
На масата не се водеха много разговори. Елинър се хранеше с малки хапки, като птиче, сякаш се боеше да не изяде прекалено много. Александра ядеше с апетит, чувствайки гневните погледи, които старецът често-често й отправя. Джайлс изглеждаше странно незаинтересован, което я озадачаваше. Не му обърна внимание, тъй като не искаше Елинър да узнае, че познанството им е повече от случайно. Но Елинър като че ли не забелязваше нищо на масата. Александра се досети, че вероятно се чувства много неудобно и с нетърпения очаква да привършат. Може би, ако й отнесеше поднос с храна в нейната стая, Елинър би изяла повече. Струваше си да опита. Атмосферата в столовата беше потискаща, а мистър Джермън и Джайлс изобщо не се стараеха да я разведрят.
Когато най-сетне вечерята приключи, мъжете бързо се отправиха към библиотеката за пура и бренди, сякаш никога не бе имало война и не бяха на ръба на бедността. Александра бе удивена от поведението им. На тяхно място отчаяно би опитвала да спаси онова, което бе останало от предишния й живот. Изхвърли проблемите им от ума си и започна да събира съдовете. Елинър понечи да й помогне.
— Не, Елинър. Трябва да се върнеш в леглото си. Почини си и може би утре ще се чувстваш достатъчно добре, за да свършиш нещо.
Елинър се усмихна приветливо, но лицето й бе засенчено от тъга.
— Благодаря ти, Александра. Толкова ми облекчаваш с оставането си тук. Утре ще съм отново добре и ще помогна на теб и Ейба.
— Първо да видим как ще се чувстваш — каза Александра, продължавайки да събира приборите на купчина върху тежкия поднос.