Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Разбира се. Джейкъб винаги прави каквото е по силите му, когато е тук, но…
— Тогава мислете за мен по същия начин. Чувствам се част от семейството.
По лицето на Елинър протекоха сълзи.
— Толкова си добра, скъпа. Разбирам, че искаш да ни помогнеш, но наистина…
— А сега, мис Елинър, достатъчно. Трябва да ви отведа в леглото — прекъсна я Ейба. — Мис Александра, остани тук. Аз ще се върна за подноса.
Ейба помогна на Елинър да стане от креслото и я поведе през стаята. До вратата двете се обърнаха.
— Благодаря, че дойде, мила. Ще се чувствам много по-добре. Само се страхувам, че ми се струпа доста — каза Елинър.
Двете жени излязоха от стаята. Александра седна в голямото легло и се замисли за тежкото положение на тези хора. Ейба й напомни за чернокожата жена на Бахамските острови. Зачуди се защо ли е останала тук, след като беше свободна.
Чу се тихо почукване. Ейба влезе бързо със заговорническо изражение. Приближи се към леглото и заговори:
— Дете, радвам се, че дойде точно по това време. Мис Елинър отпада бързо, а настоява да работи. Господарят Джайлс дори пръст не помръдва. Постоянно ходи да играе комар в Ню Орлиънс. Мистър Джермън се е затворил в библиотеката и пресмята загубите от войната. Така всичко остава на ръцете на бедната мис Елинър и тя едва успява да свърже двата края. Аз готвя и чистя, но вече не съм толкова пъргава. Нямаме мъж, който да върши тежката работа.
— Как се справяте тогава?
— Трудно, дете. Трудно. Мистър Джейкъб току-що си тръгна, така че засега имаме дърва. Ремонтира някои неща из къщата. Той е добър работник, но едва ли скоро ще си дойде. Беше ужасно разстроен, че мис Елинър не иска да отиде с него. Сърцето й се къса, като си помисли, колко здрава и щастлива се чувства с него, а същевременно знае, че едва ли ще го види отново.
— Няма да го види отново ли?
— Докторът казва, че носи душа под наем. Щеше да изкара повече, ако живееше при по-сух климат и не й се налагаше да работи толкова много напоследък. Тази война я уби като куршум в сърцето.
— Толкова съжалявам — тъжно рече Александра.
— Виждаш, че не е добре. Почти се съсипа да се грижи за мистър Джейкъб, за да му доказва, че е силна както обикновено.
— А той повярва ли й?
— Сигурно. Той не иска да повярва колко болна е я. А и тя не иска мистър Джейкъб да се безпокои за нея. Освен това бързаше и не искаше да си губи времето с нея, за да я чака да умре. Разбира се, не би тръгнал, ако знаеше. Все пак никога не се е задържал дълго време. Не се разбира много с брат си и дядо си. Дете, нали няма да изоставиш мис Елинър?
— Няма, Ейба. Ще остана тук толкова дълго, колкото е необходимо.
Старата жена с облекчение въздъхна.
— Сваляш голям товар от плещите ми. Когато тя умре и аз ще си ида. Имам приятели на север. Дори бях уредила пътуването си дотам, но за нищо на света не бих оставила сама мис Елинър с тези двама мъже. Разбирате ли, когато мистър Джейкъб беше малък, се грижех за него така, както и за мистър Джайлс. Сега мога да кажа, че мистър Джейкъб ми беше любимец. Беше същински дявол, но и много добър. Постоянно правеше пакости, но не се криеше. А мистър Джайлс е креол и когато направеше някоя беля, се криеше като невестулка. Никога не трябва да вярваш на хубавото му личице — поклати глава Ейба и се усмихна на себе си. Те бяха нейни деца и щяха да останат такива.
— Виж, Ейба, нямам голям опит, но ще сторя каквото мога, за да помогна. Ако ми покажеш какво да правя, ще го правя с радост, стига да задържим Елинър в леглото.
Ейба бавно кимна, след това се усмихна широко.
— Съжалявам, че изпусна мистър Джейкъб. Имам някакво предчувствие за вас двамата в старите си кости — да, може би ще отидеш в Тексас. Той има нужда от хубава, силна жена като теб.
Александра се изчерви.
— Не си търся мъж, Ейба. Дойдох, за да изпълня обещанието, което дадох на Олаф Торсен, това е всичко.
Ейба не каза нищо, но вдигна вежди и тихо се засмя.
— Е, дете, сигурно мога да използвам помощта ти, но за това старо място не може да се направи много. Продадоха порцелановите съдове и сребърните прибори. Скоро ще започнат да продават мебелите и картините или ще продадат земята. Никога вече няма да бъде както преди, но с твоя помощ поне ще можем да поддържаме чисти и удобни няколко стаи.
— Тук ли са нещата ми? — попита Александра.
— Мистър Джайлс донесе една чанта. Много е забавно, че си го срещнала в Ню Орлиънс. Има нещо подозрително в цялата история, но няма значение. Никога не съм успявала напълно да разбирам мистър Джайлс.
Александра погледна встрани, защото се боеше, че Ейба би могла да прочете прекалено много в очите й. Джайлс! Само как го мразеше!