Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Пусни ме, Джайлс — простена Александра. — Не прави това с мен. Не съм достатъчно силна, за да се боря с теб.
Наистина усещаше как силите й се стопяват пред горещото желание на този мъж. Не искаше да я докосва и същевременно не можеше да се съпротивлява. Къде бе отишла силата й?
— Не искаш да се бориш с мен, Александра. Искаш да правим любов, така, както правихме вчера, така, както ще направим отново. Остави ме да те любя, остави ме да те докосвам цялата, да почувствам допира на твоето великолепно тяло до моето. Ела, любов моя, свали роклята си. Тук нямаш нужда от дрехи. Дърветата ни скриват. Никой няма да узнае. Ще те накарам да ме желаеш така, както в дома на Бела.
— Не! Не, Джайлс. Отведи ме обратно. Не искам да ме докосваш. Каза, че миналата нощ сте ми дали нещо.
— Нещо, което само е освободило естествените ти влечения — каза Джайлс, докато разкопчаваше роклята й. Отпусна ръцете й и остави роклята да се плъзне надолу по тялото й и да се скупчи върху пода на беседката.
Хладният, влажен въздух погали тялото на Александра, Тя потрепери, но не се опита да прикрие голотата си с ръце.
— Не, Джайлс! Тази вечер не съм твоята играчка — посегна да вдигне роклята си, но Джайлс я изрита встрани.
Глух за думите й, Джайлс лакомо пиеше с поглед красотата на тялото й. Притисна я към себе си, но Александра остана стегната и хладна в ръцете му, без да откликва на настоятелните му ласки.
— Александра, Александра — стенеше той в меката й коса, — защо не можеш да ме обикнеш? Обикнах те в мига, в който те видях за първи път. Защо ме предизвикваш да те нараня?
Но думите му бяха толкова тихи, че Александра едва ли ги чу. Всичко, за което можеше да мисли, бяха болката, унижението и омразата, които пораждаха в нея изгарящо желание за отмъщение.
— Не!
С цялата сила, която притежаваше, Александра се отблъсна от него, грабна роклята си и побягна към къщата.
Петнадесета глава
Александра седеше на ръба на леглото на Елинър и със смръщено от загриженост чело я наблюдаваше как се бори за всяка глътка въздух, а тялото й се разкъсва от конвулсивна кашлица. В началото на май времето стана по-топло и влажно. Александра се молеше да подухме ветрец или да завали разхладителен дъжд. Постоянно попиваше потта, която сякаш непрекъснато извираше от тялото й. Нещастно си мислеше колко тежко се живее тук. Как Елинър бе издържала толкова дълго? Започваше да разбира причините за бавния говор и мудните движения на южняците — при този климат нямаха друг избор.
Наистина ли бяха изминали две седмици от онази ужасна нощ в беседката с Джайлс? Не му беше дала друга възможност да й досажда, но той непрестанно беше край нея и я гледаше с хитрите си, черни, креолски очи. Отчаяно желаеше да е далеч от него, но съвестта не й позволяваше да изостави Елинър. Когато не работеше с Ейба, седеше в стаята на Елинър. Вече дори спеше там, понеже не искаше да оставя сама отпадащата жена. Джайлс не се я доближаваше, но въпреки това тъмните му очи не се откъсваха от нея.
Няколко дни след пристигането на Александра положението на Елинър се влоши. Повикаха лекар. Той поклати глава, измърмори нещо под нос и заяви, че няма никаква надежда. Единственото, което можеха да сторят за нея, бе да направят последните й дни по-приятни и щастливи. Медицината беше безсилна да й помогне. Но Александра не се отчая. Настояваше, че трябва да отведе Елинър обратно в Ню Йорк, при по-добри лекари, запознати с новите методи на лечение. Но старият лекар само поклати глава и каза, че и преди се е сблъсквал с тази болест. Нямаше лекарство за нея. Белите дробове бяха разрушени. Едно пътуване до Ню Йорк би било извънредно тежко за болната жена и само би довело до по-бързата й смърт. Александра нямаше друг избор, освен да му повярва. Оттогава не позволяваше на Елинър да става от леглото. Наблюдаваше я как става по-слаба, по-немощната и постепенно започва да губи съзнание. Беше се привързала към Елинър. Смъртта дебнеше край тях всеки ден. Не можеха да направят нищо друго, освен да чакат кога най-сетне ще призове Елинър.
Друго събитие, което силно подейства на Александра, бе внезапното усложняване на състоянието на мистър Джермън. Скоро след като докторът посети Елинър, здравето му започна да се влошава и той вече не излизаше от стаята си. Изглеждаше зле, лицето му беше бледо и не желаеше да се храни. Александра предложи отново да извикат лекаря, но старецът отвърна, че доктора има по-спешни случаи от неговия и че само ще му загубят времето. Докато се опитваше да спаси живота му, възрастният южняк някак си спечели уважението на Александра, тъй като никога не се оплакваше, а само чакаше, сякаш смъртта за него беше добре дошло освобождение от бремето на живота.