Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Четиринадесета глава
Задъхана и потна, Александра вдигна тежкия поднос с храна, за да го отнесе в къщата. Никога през живота си не беше работила толкова много, както този следобед в кухнята. Помещението беше голямо, старомодно и беше пригодено за много слуги. Сега бяха само двете с Ейба. Разбира се, не готвеха за много хора, но въпреки това работа за вършене не беше малко. Бяха готвили и чистили през целия следобед. Александра едва сега разбираше колко много работа е нужна, за да се поддържа една къща. Погледна зачервените си, подути ръце и разбра, че вече не са меките, бели ръце на дама. Но това сякаш нямаше никакво значение. Тези хора се нуждаеха от нейната помощ и тя се радваше, че може да им я окаже.
В кухнята беше неприятно горещо. Досега не беше попадала в подобен влажен въздух. Сякаш се задушаваше при всяко вдишване. Направо си беше за учудване, че Елинър е издържала толкова дълго.
Пристъпи навън в хладната привечер и красивата къща се извиси пред нея. Последните слънчеви лъчи я къпеха в златен дъжд, който прикриваше упадъка и бавното разрушение. Представи си как е изглеждала някога — меки гласове, носещи се в знойния въздух, песни откъм полята и колибите на робите. Сигурно животът е бил хубав за онези, които не са поглеждали извън къщата, към колибите зад нея или към дългите редици роби, работещи под палещото южно слънце.
Кухнята се намираше в отделна постройка, така че топлината и миризмите да не безпокоят хората, живеещи в къщата. Сега вече това бяха подробности. Разстоянието между двете сгради се стори ненужно голямо на Александра, която залиташе под тежкия товар върху изморените си нозе. Макар вече да нямаше причини за това, мистър Джермън все още спазваше порядките, така че на Ейба и Елинър се налагаше да изпълняват желанията му, независимо от това колко работа им се отваряше. Той все още беше глава на плантацията на Джермънови и те работеха за него, както бяха работили всички жени преди тях.
Ейба стоеше в кухнята, която сега й служеше за дом. Постройката беше достатъчно голяма. През зимата беше топла и в нея не духаше постоянно, като в главната постройка. Освен това тя беше негърка. Мистър Джермън никога не би й позволил да заеме стая в дома му, въпреки че вече не беше робиня. За него миналото не беше мъртво, а бъдещето беше без значение.
Александра с нетърпение очакваше срещата си с него, тъй като не бе видяла никой друг, освен Ейба и Елинър. Те й разказаха за него. Как ли щеше да приеме появата на нова жена в къщата? Е, определено нямаше да му бъде в тежест, тъй като работеше за поддържането на дома.
Не посмя да мисли за Джайлс. Просто не можеше да повярва, че и той е от семейство Джермън. Защо бе скрил този факт от нея? Какви ли други планове кроят с мадам Льоблан за нея? А може би вече са постигнали онова, което са искали? Не можеше да разбере нито тях, нито мотивите им, но беше твърдо решена скоро да открие тайната. При първата възможност щеше да се противопостави на Джайлс. Не се боеше от него, само се чувстваше смутена и любопитна, а най-вече изпълнена с омраза.
Следвайки указанията на Ейба, Александра побърза да влезе в къщата, като бутна с крак вратата. Жените вече не носеха поли с широки обръчи, но въпреки това голямата врата стоеше като спомен за отминалото време.
Ръцете я боляха от тежестта на подноса. Тръгна по слабо осветения коридор към стаята, за която Ейба й беше казала, че е главната столова. Задържа подноса с една ръка, с другата отвори широко вратата и влезе. Силната светлина я заслепи, така че се наложи няколко секунди да остане неподвижна, докато очите й привикнат.
Най-накрая отново можеше да вижда. Бързо се насочи към голямата маса, пренебрегвайки погледите, който чувстваше, че са вперени в нея и остави тежкия си товар. Избърса ръцете си в грубата памучна престилка, препасана около кръста й и огледа хората, насядали край масата. Елинър, която изглеждаше по-силна и отпочинала, й се усмихна. Джайлс изглеждаше много развеселен. Погледите им се срещнаха и веждите му леко се повдигнаха нагоре. Мистър Джермън я изгледа над очилата си и сбърчи нос.
— Това ли е момичето, Елинър? — наруши мълчанието мистър Джермън.
— Да, това е Александра Кларк, мистър Джермън, младата дама, за която ви казах.
— Не прилича много на такава. Защо е облечена така? Мислех, че ви е някаква роднина.
— Тя, тя помогна на…
— През целия следобед работих в кухнята ви, мистър Джермън. Някой трябва да свърши работата, а Елинър очевидно е твърде болна — Александра сама се изненада от думите си, защото избухването й бе неочаквано дори за самата нея. Беше изморена и разгневена, а високомерието на мистър Джермън беше последната капка, преляла чашата на търпението й.