Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Съжалявам, Елинър, но баща ви почина няколко дни, преди да напусна Ню Йорк.
Елинър скри лице в скута си, а малкото й, слабо тяло се разтърси от мълчаливи ридания.
Александра погледна съчувствено към нея. Все още не беше плакала за човека, когато бе обичала повече от всеки друг. Не би могла и сега да заплаче, дори с дъщеря му. Сърцето й сякаш се бе вледенило. Беше преживяла такива неща, че единственото чувство, което все още можеше да изпитва към някой мъж, беше омразата.
Най-сетне Елинър вдигна глава и избърса насълзените си очи.
— Това ли дойде да ми кажеш?
— Много повече, Елинър. Когато баща ви умираше, той ме помоли да дойда тук и да ви кажа, че съжалява и че винаги ви е обичал.
В очите на Елинър отново бликнаха сълзи.
— И аз го обичах, Александра. Той беше всичко, което имах, преди да срещна съпруга си. Сърцето ми се късаше, когато го напусках, но се налагаше — толкова силно обичах съпруга си. Освен това исках Джейкъб да наследи бащиното си имение. Исках онова, което беше най-доброто за сина ми. Исках да наследи бащината си плантация. Само че…
— Да? — подкани я Александра.
— Само че — продължи Александра, сдържайки сълзите си — съпругът ми беше вече мъртъв, когато пристигнах тук. Мъртъв. Изминах целия този път, скарах се с баща си, за да открия, че той е мъртъв и погребан. Дори не успя да види сина си. Умрял на място, хвърлен от един кон.
— О, съжалявам. Колко ужасно! Но защо не се върнахте при баща си?
Елинър леко вдигна брадичката си.
— От гордост. Бях твърде горда, за да призная, че съм сгрешила, твърде неопитна, за да кажа, че съжалявам, а освен това мислех, че Джейкъб трябва да расте със семейството си, дори след като научих, че баща му… — тя се поколеба малко преди да продължи. — Беше жесток удар за мен да науча, че съпруга ми е бил женен и преди. За една красива креолка от Ню Орлиънс. Тя умряла при раждането. Преди да се влюби в мен, е бил влюбен в нея. Никога не успях да разбера дали ме е обичал толкова силно, както аз го обичах. Остави ме бременна в Ню Йорк, за да се върне тук, когато разбра, че баща му е болен. Каза ми, че трябвало да ръководи плантацията, но вътрешно съм се съмнявала. Винаги съм се съмнявала.
— Разбира се, че ви е обичал. Та той се е оженил за вас, нали?
Елинър слабо се усмихна.
— Да, ожени се, а аз не му предложих нищо — нито пари, нито известно фамилно име, като първата му жена. Сигурно ме е обичал, нали?
— Разбира се — кимна Александра, — а и вие сте била много красива.
— Да, бях. Той обожаваше русата ми коса и сините ми очи. Беше толкова привикнал към красотата на тъмната креолка, че моята светла коса му доставяше голямо удоволствие.
— Значи — колебливо каза Александра, — в края на краищата всичко е било наред при вас.
— В някои отношения всичко беше наред. А в някои отношения изобщо не беше. Разбирате ли, плантацията и всичко друго остава за първия син, а за втория няма нищо. По този начин се наследява в това семейство. А и за първия син няма да остане много, ако данъците продължават да растат.
— Какво имате предвид?
— Искам да кажа, че ако не можем да платим прекомерните данъци, които ни налагат северните политици, ще изгубим плантацията.
— Не можете да изкарвате прехраната от тази хубава земя? — очите на Александра се ококориха.
— Не. Югът тъне в разруха и се съмнявам дали някога ще се възстанови — тъжно рече тя.
— А земята, памукът?
— Има земя, но няма роби? Няма памук, защото няма роби, които да обработват земята и да берат памука. Не разбирате ли? Без тези работници Югът вече не съществува. Мразех робството, но за някои хора то осигуряваше прекрасен живот.
— А синът ви? — кимна Александра, без напълно да я разбира.
Елинър се усмихна, а мислите за сина й промениха изцяло лицето й. Стана отново почти красива.
— В края на краищата Джейкъб спечели. Той не се нуждае от теглото на Юга. Малко след като престана да бъде момче, избра свой начин на живот. Мисля, че винаги е знаел. Не, нищо от тази плантация няма да остане за него. Когато дядо му умре, всичко ще остане на Джайлс.
— Все още ли е жив?
— Разбира се — дрезгаво се засмя Елинър. — Трудно ще се намери нещо, което би могло да умори този старец. Войната само го направи още по-силен. Ще остави всичко на Джайлс, на първия син, както преди това баща му оставил всичко на него, на първия син. Знаете ли, той има по-малък брат, Ламар. За него не е имало нищо, така че той напуснал и отишъл в Тексас.
— В Тексас ли? — попита Александра, а това й напомни за Джейк, но бързо пропъди тази мисъл от главата си.
— Да, той притежава голям парцел земя, който мексиканското правителство му е предоставило безвъзмездно и успял да го запази през всички несгоди, дори през войните. Не е успял да натрупа състояние и животът винаги е бил суров към него, но има своята земя и своите мечти. Там живее синът ми. Преди известно време отиде в Тексас при чичо си, Ламар Джермън. Искаше да замина и аз с него, но Тексас не е място за жени, а и здравето и годините ми не са подходящи за такъв суров живот. Твърде късно е за мен.