Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Твърде късно ли? Какво искате да кажете? Ако искате да отидете в Тексас, ще отидем двете.
Елинър тъжно погледна Александра.
— Не, скъпа моя. Не съм добре. Не ми остава още много да живея. Животът беше прекалено суров към мен, а и климатът тук е твърде влажен за дробовете ми. Но скоро всичко ще свърши.
— О, не! Току-що ви открих. Аз, аз…
Елинър поклати глава.
— Идването ти тук е голяма радост за мен. Щом знам, че баща ми все още ме е обичал и ми е простил, когато е умирал, това ще облекчи собствената ми смърт. Винаги съм изпитвала чувство за вина и съжаление. С годините тези чувства ставаха все по-силни. Но твоите думи променят нещата, за което трябва да благодаря на теб.
— Щастлива съм, че ви помогнах, но все още…
— Можехте да видите и сина ми. Той си тръгна едва вчера. Дойде да ме види, преди да се върне в Тексас. Отново настояваше да тръгна с него. Сега казва, че там е по-добре и че той и Ламар имат големи планове за Тексас и за тяхното ранчо. Ще се справят, сигурна съм. Но не мога да отида. Няма да понеса пътуването.
— Съжалявам, че съм го изпуснала. Дядо му много го обичаше. Трябва да се срещна и с него. Дадох дума.
— Пътят до Тексас е дълъг, а там цивилизацията прави първите си стъпки, при все че и тук вече не е това, което беше някога. За самотна жена Югът е твърде опасен. Изненадана съм, че си успяла да стигнеш дотук. Цяло щастие е, че са попаднала на Джайлс.
— Да, нали — хладно каза Александра, решена да напомни на Джайлс за играта, която беше играл с нея. Нямаше желание да съжителства под един покрив с този мъж, но все още не можеше да изостави Елинър.
— Радвам се, че си тук, Александра. Тук е доста самотно за една жена. Все пак ми се искаше да се беше срещнала с Джейкъб. Чувствам, че двамата ще си допаднете. Той е смел мъж. Вярвам, че и ти притежаваш смелостта, а също и гордостта, които има Джейкъб. Но нека не говорим за него, нека просто да се порадваме една на друга. Толкова дълго не съм разговаряла с млада жена.
В този момента се чу почукване. Вратата се открехна, и в процепа се видя едра чернокожа жена, която носеше поднос.
— Влез, Ейба — каза Елинър с очевидна топлина в гласа си.
Жената влезе в стаята с широка усмивка и постави подноса в скута на Александра.
— Ето, дете. Яж. Обзалагам се, че си огладняла — рече Ейба, като отстъпи назад и кръстоса ръце върху едрия си бюст.
— Благодаря — усмихна се Александра. — Много мило, но не трябва да се тревожите за мене.
— Нямаме чак толкова грижи, дете. Разбира се, имаше време, когато…
— Преди войната всичко беше различно — прекъсна я Елинър. — Това е Ейба, Александра. Ейба, това е една близка приятелка на баща ми. Той е бил неин покровител. Това е мис Александра Кларк. Донесе ми новини от къщи. Баща ми е умрял. Вече нямам друго семейство, освен това тук, — в гласа й прозвуча тъга.
— Съжалявам, мис Елинър наистина съжалявам, но вие имате хубав син, Джейкъб Джермън наистина е хубав мъж.
— Благодаря. Ейба. Александра би искала да види и него, но го изпуска, нали?
— Да, изпусна го. Жалко.
— Съжалявам, че съм го изпуснала, но той сигурно ще се връща от време на време. Искам да прекарам известно време с Елинър. Затова дойдох тук — заяви Александра, мислейки си, че не би могла да напусне дъщерята на Олаф, дори да иска. Вече знаеше, че Джейкъб Джермън е добре, но не и Елинър. Трябваше да остане и да помогне на Елинър, доколкото можеше.
— Благодаря ти, мила. Разбира се Джейкъб ще се връща, но човек не знае кога ще реши да си дойде.
Александра започна да яде гъстата супа. Беше много вкусна, особено с дебелия резен царевичен хляб. Наистина не предполагаше, че е толкова гладна. След разкоша на публичния дом не можеше да не забележи, че чинията и лъжицата вероятно са взети от кухнята. Изглежда, че за Юга наистина бяха настанали тежки времена.
След като приключи с храната, Александра погледа към двете жени.
— Искам да ви кажа, че съм готова да направя всичко, каквото е необходимо. Може би не съм много добра в домакинската работа, но ще се радвам да ви помогна. Можете да бъдете сигурни.
— Много се радваме, че си дошла да ни видиш, но все пак си наш гост. И дума не може да става да работиш — възрази Елинър.
— Но аз имам точно такива намерения. Синът ви нали ви помагаше?