Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
В крайна сметка ръководството на плантацията или поне онова, което беше останало от нея, премина в нейни ръце. Александра се справяше с новата си отговорност учудващо добре, дори за самата себе си. Джайлс идваше и си отиваше, без да позволи на смъртта и разрухата да се докоснат до него. Умът му беше зает с други неща и животът в плантацията вече не беше част от съдбата му.
Докато седеше, загледана в лицето на неспокойно спящата Елинър, Александра изведнъж чу силни гласове на долния етаж. Разтревожено скочи и изтича към стълбищната площадка над фоайето. Погледна надолу и видя неколцина снажни мъже, които се разхождаха, а мръсните им ботуши оставяха кални следи върху скъпия, но вече овехтял килим.
Втурна се надолу по стълбите, без да се замисли за неугледния си вид — косата й не бе сресана в прическа и златисточервените й къдрици свободно се развяваха, на бузата си имаше петно от сажди, а роклята й беше разкопчана чак до трапчинката между гърдите й.
— Какво правите тук? Веднага напуснете къщата! — извика тя.
Щом слезе във фоайето и застана до тях, мъжете се извисиха над нея, доволно ухилени от приятната гледка, която се разкриваше пред тях.
— Незабавно се махайте оттук!
Най-сетне един от мъжете обърна внимание на властния й глас и надменното й държание.
— Извините, че ви безпокоим, госпожо, но имаме заповеди — каза той, оглеждайки я така, сякаш беше хубава кобила.
Влезе Джайлс, облечен грижливо, както обикновено. С един поглед схвана ситуацията.
— Господа, позволете ми да ви представя моята годеница, мис Александра Кларк.
Прекоси фоайето и застана близо до нея.
При тези думи Александра широко отвори очи от изненада, но предпочете да замълчи.
— Моля, продължавайте, господа, докато придружа годеницата си до стаята й. Предполагам, че сте я изплашили. Обикновено тук е много спокойно.
Мъжете хвърлиха един последен поглед към Александра, след което неохотно се обърнаха и тръгнаха.
Джайлс стисна здраво ръката на Александра и я повлече към стълбите. Тя се запрепъва след него, без да разбира какво всъщност става. Не искаше да върви с него, дори изобщо да бъде с него. Щом веднъж се изкачиха на горния етаж, Джайлс я избута в коридора, далеч от очите на работниците на долния етаж. Блъсна я към стената и приближи лицето си към нейното.
— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш долу? — Процеди той с гневно святкащи очи. — Осъзнаваш ли, че ако не бях влязъл, можеха да се нахвърлят върху теб, да те изнасилят и Бог знае още какво?
Александра пребледня. Дори не бе помислила за тази възможност. Просто беше решила да защитава къщата.
— Глупачка такава! Имаш ли представа как изглеждаш с тази рокля, разкопчана почти до пъпа ти? За Бога, Александра, знам, че е горещо, но тези мъже долу са с буйна кръв.
— Не мисля така — изчерви се Александра. — Изненадах се като ги чух и просто слязох долу. Какво правят тук, Джайлс?
Джайлс се разсмя, но смехът му прозвуча някак фалшиво и неестествено.
— Ще направят с тази къща това, което са направили с много други. Купуват мебелите. Мога да получа добри пари за тях в Ню Орлиънс. Ако сега не ги продам, скоро държавата ще ги вземе всичко заради неплатените данъци. Разбираш ли това, моя хубава наследнице?
— Как… как го разбра? — прошепна Александра.
— Знам, че си Александра Кларк, богата млада наследница, тъй като преди много време Елинър ми разказа за твоето семейство. Не ме интересува какво правиш тук, работейки като слугиня, или какво търсеше в Ню Орлиънс като проститутка. Интересуват ме парите ти. Нуждая се от тях. Ще бъда добър съпруг, така че ще се омъжиш за мен.
— Никога!
Джайлс продължи, сякаш Александра не бе казала нито дума.
— Да, планът ми е да се оженя за теб и да получа богатството ти, но няма да го закопая в една плантация без никаква стойност. Югът е мъртъв, Александра, а с него и неговият начин на живот. Не съм чак толкова глупав, та да се опитвам да съживявам нещо, което вече е мъртво. Дядо никога не би го признал, но аз отдавна съм се примирил. Миналото си е минало, а аз възнамерявам да заживея с тебе. А сега, да оставим това. Ще оставя от семейните мебели тези, с които ще обзаведем една красива, изящна къща в Ню Орлиънс, но повечето ще отидат, за да купя тази къща. В момента в някои части на Ню Орлиънс къщите са евтини, така че възнамерявам да направя добра инвестиция и да преместя мебелите там. Както виждаш плановете ми са добри, ma chere, и ти си съществена част от тях.