Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Знам, Ана. Точно това се опитвах да ти докажа.
Джини го погледна в очите. Не можеше да я убеди, че той не беше толкова възбуден, колкото и тя.
— Само това, че не мога да направя нещо безразсъдно тук и сега, не означава, че не искам, Стив.
— Да искаш нещо с цялото си сърце и да действаш безразсъдно, за да го постигнеш, не са едно и също нещо. Поддържай силното си желание и ясно съзнание, Ана Ейвъри, и не позволявай на хора като мен да се възползват от теб.
Джини знаеше, че той има сила да плени сърцето й и да поиска невинността й, ако наистина се опиташе. Фактът, че той не правеше нито едното, нито другото й говореше, че той държи на нея повече отколкото съзнаваше или би допуснал.
— Това е по-лесно за теб, отколкото за мен, Стив, защото ти си опитен в тези неща.
— Не с жена като теб, Ана. Трябва да се държиш далеч от мен. Аз съм ненадежден и опасен.
Беше уловен в капан от две сили. Едната го караше да вземе това, което тя му предлагаше, и това, което той самият искаше за собствено удоволствие, а и за да подпомогне мисията си. А другата го предупреждаваше и умоляваше да я пусне да избяга. И да бъде добър с нея.
Джини не разбра дали съветът му бе предизвикателство или честно предупреждение.
— Не можем ли да станем приятели и да приемем това бавно и спокойно.
— Изкушен съм, но няма да стане. Не искам да те заблуждавам, Ана.
— Да не би да искаш да ми кажеш да тръгна след теб на свой риск?
— Не, но ти казвам, че бих се оставил да ме уловиш за малко, но само за малко, Ана. Знам го със сигурност. Ти си жена, която би желала твърде много от един мъж.
— Значи ме отблъскваш, за да запазиш чувствата ми?
— Може би. Знам, че е лудост да скочиш върху жребец, който не може да бъде обязден.
— Вярвам, че имаш уменията да овладяваш всичко, което би поискал. Мъжете не държат ли ценните жребци, след като са ги обяздили?
— Някои обичат само предизвикателството, докато ги укротят. А после ги продават или ги пускат обратно на свобода.
— И никога не те притеснява това, че те носят твоя знак?
— Не ме е притеснило все още.
— Но може това да стане с мен, така че не искаш да рискуваш?
— Може би.
— Не искаш да се обвързваш, нали?
Стив я погледна за момент. Може би тя беше по-умна и смела, отколкото той предполагаше. Тя беше научила добре уроците си от миналата седмица. Може би използваше хитрост, която той не можеше да прозре, за да го примами в своя капан, за да го плени. Не намекна ли, че иска той да ги води към свръзката на Ейвъри там на Запад. Та може би работеше заедно с Чарлз от преданост към баща си или от погрешната вяра, че кланът върши добри неща. Както и повечето южняци, тя имаше причини да мрази янките и да търси отмъщение. Имаше само един начин да разбере това: да я предизвика, да го преследва, да си мисли, че го е уловила. А ако грешеше в преценката си за нея и я нарани? Щеше да се оправя по-късно. Ако тя не се нуждаеше от него за нещо важно, думите му трябваше да я изплашат и да я накарат да се откаже.
— Какво ще кажеш да бъда ясен и чист като планински поток? По дяволите, харесвам те! Ти се промъкна под дебелата ми кожа! И бих те взел, ако ми се отдаде възможност, бих го правил всеки път, когато имам възможност. И, по дяволите, бих си тръгнал, когато дойде времето да се разделят пътищата ни. А този момент ще дойде, Ана, никога дори и за миг не се съмнявай в това.
Джини го гледаше с отворена уста, загубила ума и дума. Той беше признал обичта и желанието си към нея! Би я обичал и би я изоставил. Би ли го сторил наистина? В състояние ли е да го промени тя? Или не толкова да го променя, колкото да му помогне да се отърве от миналото си. Какво ли би било да го обича, да го спечели, да се ожени за него, да имат деца, да споделя живота му, да отидат заедно в Колорадо?
Джини доеше кравата, както я беше учила Ели Дейвис, а после й помогна със закуската и разчистването.
Религиозната служба беше отслужена под дърветата, като се четеше, пееше се Библията и се молеха. Въпреки многото недоволства обучението завърши точно след една седмица. Бяха започнали миналата неделя, а тази неделя хората се подготвяха за мъчителния път на утрешния ден.
Жените направиха разходката си от четири мили, докато съпрузите наглеждаха децата. След това мъжете направиха своята разходка. Това беше задължение на всекиго, преди да се посветят на последните приготовления. Имаха на разположение остатъка от почивния ден, за да работят, да почиват и да се забавляват.
Двете коли с житото пристигнаха в лагера. Водачът посрещна двамата колари Холистър и Брент и им даде напътствия.
Следобеда Джини и други жени отидоха на реката, за да се изкъпят и измият косите за последен път, преди да се отправят на изтощителното пътуване. Джини миеше дългата си коса и мислеше за Стив и разговора от миналата нощ. Днес той отново беше резервиран и това я тревожеше. Тя не можеше да разбере кого се опитваше да защити повече: себе си, нея или и двамата? Дали някога би го разбрала? Той не би се страхувал от нея, нито пък би я отбягвал, ако…