Ловци на мамути

Запазиха носовете и езиците на бизоните — те бяха изискани деликатеси заедно с черния дроб. След тора труповете се разрязваха на седем части: две задни, две предни, разполовената среда и дебелия врат. Измиваха червата, стомасите и пикочните мехури и ги увиваха в необработените кожи. По-късно щяха да ги надуят, за да ги предпазят от свиване, след което щяха да ги използват за готвене или като контейнери за съхранение на мазнини и течности или за поплавъци на рибарски мрежи. Всяка част от животното намираше приложение, но се подбираха само най-качествените и полезните. И то не повече, колкото можеха да носят.

Джондалар бе отвел Рейсър на половината път по стръмната пътека — нещо, което животното прие с голяма неохота. Бе го завързал здраво за едно дърво, за да не се пречка и да е в безопасност. Уини го намери веднага след като бизоните попаднаха в клопката. Тогава Айла я пусна на свобода. Джондалар отиде да го вземе след като помогна на Лати и Дануг да се справят с първия бизон, но Рейсър се плашеше от мъртвите животни. Те не се нравеха и на Уини, но тя беше по-привикнала. Айла видя, че приближават, забеляза и Барзек и Друез, които отново се бяха отправили надолу по потока и се сети, че в суматохата при отклоняването на бизона и подгонването му към клопката бяха изоставали раниците си. Запъти се към тях.

— Барзек, ти ще се върнеш за раници? — попита тя. Той и се усмихна.

— Да. И за резервните дрехи. Тръгнахме така припряно…, не че съжалявам. Ако тогава не ги беше отклонила, положително щяхме да ги изтървем. Голям номер направи с този кон! Не бих го повярвал, ако не бях го видял, но се опасявам да оставя тук всичко. Тези мъртви бизони ще привлекат всички лешояди. Докато чакахме видях пресни вълчи следи. Вълците много обичат да дъвчат кожа, когато им падне. Лакомците също много и налитат, а вълците го правят за развлечение.