Ловци на мамути

Кланът на Брун наброяваше почти толкова хора, колкото Лъвския бивак, но ловците рядко убиваха повече от едно-две животни в един лов. Затова трябваше често да ловуват. По това време на годината ловците от Клана търсеха плячка почти всеки ден, за да могат да натрупат максимални запаси за наближаващата зима. Това беше първият лов на хора от Лъвския бивак от нейното пристигане. Чудеше се защо е така, но то изглежда не тревожеше никого. Айла се спря, за да погледа мъжете и жените, които деряха и разрязваха телата от малкото бизонско стадо. Когато двама-трима души обработваха заедно по едно животно, работата спореше много повече, отколкото Айла предполагаше. Това я накара да се замисли за различията между тях и Клана.

Жените Мамутои ходеха на лов, а това означаваше, помисли си Айла, че имаха повече ловци. Наистина имаше деветима мъже-ловци и само четири жени-ловци — жените с деца рядко ловуваха — но работата не беше в това. Те просто биха могли да ловуват по-ефикасно с повече ловци, също както биха могли да обработват плячката по-ефикасно, когато всички работят задружно. Това беше разумно, но тя усещаше, че има и още нещо, не можеше да се добере до някакъв съществен момент, стремеше се към определен фундаментален извод. При това Мамутоите имаха друг начин на мислене. Те не бяха така тесногръди, не се подчиняваха така строго на правилата относно онова, което се счита за правилно и онова, което е било постигнато преди. Разпределението на ролите не бе стриктно, поведението на жените и мъжете не бе строго определено. То зависеше повече от личните наклонности и от това, което се оказваше най-удачно.

Джондалар и беше казвал, че неговият народ не забранява на никого да ловува и макар че ловът е важна дейност и повечето хора наистина ходят на лов, поне докато са млади, това не се поставя като изискване пред никого. Явно Мамутоите имаха сходни обичаи. Той се бе опитал да и обясни, че хората могат да имат и други умения и способности, които са не по-малко ценни, давайки себе си за пример. След като се научил да цепи и дяла камъни и си създал репутация на умел майстор, той можел да разменя сечивата и остриетата срещу всичко, от което се нуждаел.

Но имаше нещо, което Айла не можеше съвсем добре да разбере. Каква беше церемонията им за обявяването на момчетата за истински мъже, ако беше без значение дали мъжът е ловец или не? Мъжете от Клана биха били загубени, ако не бяха убедени, че за тях е абсолютно важно да са ловци. Момчето не ставаше истински мъж докато не убиеше първото си голямо животно. Тя се сети за Креб. Той никога не беше ловувал. Не можеше, беше без око и ръка и куцаше. Беше най-великият Мог-ър, най-свещеният човек от Клана, но никога не бе убивал животно и никога не бе подлаган на церемонията за мъжественост. Вътре в себе си той не се считаше за мъж. Но тя знаеше, че е истински мъж. Макар че вече бе паднал здрач, когато привършиха работата, никой от окървавените ловци не се поколеба да смъкне дрехите си и да отиде на потока. Жените се миеха малко по-нагоре от мъжете, но се виждаха едни други. Струпаха на купчини навити на руло необработени кожи и разтрошени гръдни кошове и запалиха по няколко огъня около тях, за да държат настрана четириногите хищници и лешояди. В близост натрупаха плавен, капани, както и клоните, използвани при изграждането на оградата на клопката. На една от тези клади се печеше плешка на шиш, а около нея бяха опънати шатри.