Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
След малко, Менгск каза:
— Знам какво си мислиш.
Майк остави чашата си.
— И ти ли стана телепат вече?
— Аз съм политик, както ти имаш навика да ме наричаш. Това означава, че мога да усещам другите хора. Техните нужди, желанията им, силите, които ги движат.
— И какво си мисля? — Майк внезапно се почувства като насекомо под микроскоп.
— Питаш се дали бих пожертвал и теб за благото на цялото човечество. Отговорът е да, без замисляне и без угризения, но наистина не бих желал да го правя. Добри помощници се намират трудно, както казват хората. А ти си много добър и то не само в областта на репортажите.
Майк поклати глава.
— Как го правиш?
— Кое?
— Да намериш бутона на всеки един човек и да го натиснеш. Ти свириш на хората, сякаш те са пиано. Кериган би влязла и в устата на хидралиск заради теб, Рейнър би изтърпял всякакви мъчения заради теб. По дяволите, ти дори накара старата островръха горила Дюк да приема храна от ръката ти. Това не те ли притеснява?
— Не. Това е дар. Аз открих, че другите са склонни към разхвърляно мислене. Аз се опитвам да им осигуря здрава основа. Рейнър в много отношения е погълнат от гняв към Конфедерацията: аз съм просто средството, с което той може да излее този гняв. Дюк търси единствено политически чадър, за да си разчисти старите сметки и да извърши нови грешки: аз му го предоставям. Сара? Виж, лейтенант Кериган винаги е търсила одобрение, въпреки че самата тя е надарена. Аз осигурявам и това.
Майк се замисли за Сара Кериган, долу в камбуза, разговаряйки с Джим Рейнър на чаша кафе. След това попита:
— Ами аз?
Менгск се ухили широко и поклати глава.
— Ти искаш да спасяваш души, скъпото ми момче. Искаш да промениш света. Независимо дали отразяваш някакво улично задръстване или вадиш на показ корупцията на някой градски съветник, ти се опитваш да направиш нещата по-добри. Това буквално е заложено в гените ти. И ти вярваш в него. Точно това те прави много ценен. То те прави невероятно оръдие. Ти предпазваш Рейнър да не стане прекалено импулсивен, Кериган — да не стане прекалено безчовечна. Те и двамата те уважават, да знаеш. Ти отписа генерал Дюк като безнадежден, струва ми се, скоро след като се срещна с него, но вярвам, че все още смяташ, че за мен има някаква надежда. Точно затова се навърташ наблизо — надяваш се, че аз ще открия собственото си изкупление.
Майк се намръщи.
— И какво ме спира да си тръгна сега, след като знам, че надеждата за твоето спасение най-вероятно е била за човек, който не я заслужава?
— Така — каза Менгск, наблюдавайки екрана. Протосите почти бяха затворили кръга около планетата. — Отчасти, това е загрижеността ти за другите. Но вече мога да бъда откровен с теб, защото Конфедерацията, чрез своята марионетка ЮНН, те предаде. Тя използва собственото ти лице и думи срещу теб. Сега ти имаш лична причина да се бориш срещу нея. Собствена причина да се ангажираш с това, което правим. Тя постави нещата на лична основа. Ти би могъл да поведеш сам битката си… — Менгск остави изречението недовършено.
— Но къде бих могъл да отида — каза с равен тон Майк. Това беше изявление, а не въпрос.
— Именно. Предстои ти дълга битка. До победата или разгрома. А, започва се. Ще го гледаш ли с мен?
Майк погледна към екрана, към пръстена от синьо-бели триъгълничета, ограждащ обречената планета. От повърхността й вече се издигаха червени копия, но те бяха отблъснати и Протосите насочиха оръжията си да изгорят света, да го стерилизират до най-дълбоките му гънки.
— Ще пропусна — каза Майк, който усещаше горчилка в устата си. Той се обърна и тръгна към асансьора, без дори да хвърли поглед през рамо към монитора.
Менгск сякаш не забеляза излизането му. Той стоеше с чаша в ръка и наблюдаваше как Протосите изливаха отровни пламъци върху Антига Прайм.
ГЛАВА 14
ЕПИЦЕНТЪРЪТ НА ВЗРИВА
Използването на псионичния излъчвател на Антига Прайм беше своеобразен вододел, нашия Рубикон, точката, от която нямаше връщане. То беше като първата поява на призраците в редиците на конфедеративната армия или като безразборното използване на бомби от клас Апокалипсис, които изпепелиха Корал IV. То промени всичко.
От друга страна, то не промени нищо. За средностатистическия гражданин, хванат между бунтовниците и силите на Конфедерацията, и Конфедерацията, хваната между Зергите и Протосите, войната си беше не по-малко смъртоносна от друг път. Още планети щяха да бъдат превърнати в пара от оръжията на Протосите и още човеци щяха да бъдат погълнати от рояците на Зергите. Все пак, след гъмжилото, което се събра на Антига Прайм, у бунтовниците се зароди нова надежда. Сега поне разполагахме с оръжие.