Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Рултабий потъна отново в своите размишления. Излезе за малко от тях, за да ми обясни как е освободил двамата портиери.
— Отидох при господин Станжерсон с лист хартия в ръка. Помолих го да пише следните думи: „Заявявам, че каквито и признания да направят, ще оставя на служба двамата си предани портиери — Берние и неговата жена“ и да подпише. Обясних му, че с тази фраза ще мога да накарам да проговорят портиера и жена му и го уверих, че те не са участвували в престъплението. Аз наистина така мислех от самото начало. Съдия-следователят показа този лист на семейство Берние и тогава те проговориха. Казаха това, което очаквах, че ще си признаят още щом изчезне заплахата от уволнение. Разправиха, че са бракониерствували във владенията на господин Станжерсон и една вечер са се озовали недалеч от павилиона в момента на трагедията. Няколкото заека, с които се сдобивали по този начин в ущърб на господин Станжерсон, те продавали на собственика на странноприемницата „Донжон“, който или ги използувал за своята клиентела, или ги препращал в Париж. Това беше истината, бях я отгатнал още първия ден. Спомнете си с какво изречение влязох в странноприемницата „Донджон“: „Сега ще трябва да ядем бифтек!“ Бях чул тази фраза същата сутрин, когато пристигнахме пред вратите на парка. И вие я чухте, но не й обърнахте внимание. Знаете, че на път към тези врати ние се спряхме да погледаме за момент един мъж, който се разхождаше край оградата на парка и току поглеждаше часовника си. Този мъж беше Фредерик Ларсан и вече работеше. А в това време зад нас, застанал на прага, съдържателят на странноприемницата казваше някому вътре в странноприемницата: „Сега ще трябва да ядем бифтек!“
Защо е това „сега“? Когато човек търси най-загадъчната истина, какъвто е случаят с мен, той нищо не пренебрегва — нито видяното, нито чутото. Във всичко трябва да се търси смисъл. Ние пристигахме в малко населено място, потресено от едно чудовищно престъпление. Логиката ме караше във всяка произнесена фраза да откривам намек за събитието на деня. Сега за мен значеше: След покушението. Още в самото начало аз се стремях да намеря някаква връзка между тази фраза и разигралата се трагедия. Отидохме да обядваме в „Донжон“. Веднага повторих фразата и по изненадата и притеснението на дядо Матийо видях, че поне при него не бях надценил значението на тази фраза. Тъкмо бях научил за арестуването на двамата портиери. Дядо Матийо ни говори за тях като за истински приятели… за които съжалява… Фатални асоциации, казах си: Сега, когато портиерите са арестувани, ще трябва да ядем бифтек. Няма портиери — няма дивеч! Как стигнах до тази конкретна идея за дивеч? Омразата на дядо Матийо към пазача на господин Станжерсон, омраза, както претендираше той, споделена от портиерите, ме отведе съвсем лесно до идеята за бракониерство… И тъй като портиерите явно не са били в леглото в момента на трагедията, защо са били навън в онази нощ? Заради покушението? Не вярвах, защото вече мислех — по причини, които по-късно ще ви обясня, — че убиецът не е имал съучастници и че цялата тази трагедия крие някаква тайна между госпожица Станжерсон и убиеца, тайна, която нямаше нищо общо с портиерите. Историята с бракониерството обясняваше всичко за тях. Приех го по принцип и потърсих доказателство в тяхната къщичка. Проникнах там, както знаете, и под леглото им открих примки за дивеч и медна тел. „Дявол ла го вземе помислих си аз. Дявол ла го вземе! Ето защо са били през нощта в парка.“ Съвсем не се изненадах, че са мълчали пред следователя и че дори при тежкото обвинение за съучастничество не си признаха веднага за бракониерството. То ги спасяваше от съда, но ги прогонваше от замъка и тъй като бяха напълно сигурни в невинността си по отношение на престъплението, те се надяваха, че то скоро ще бъде разкрито и никой няма да узнае за бракониерството. Винаги можеха да кажат истината! Накарах ги да избързат с признанието чрез онзи лист, подписан от господин Станжерсон. Те дадоха всички необходими доказателства, бяха освободени и изпълнени с гореща благодарност към мен. Защо не ги освободих по-рано? Защото тогава съвсем не бях сигурен, че в техния случай има само бракониерство. Исках да ги оставя да дойдат и да проучат терена. Убеждението ми се затвърди в течение на няколко дни. На другия ден след случилото се в „тайнствената галерия“, тъй като имах нужда от предани хора тук, аз реших да ги взема веднага на своя страна, като ги пусна на свобода. И ето!
Така се изрази Жозеф Рултабий, а аз можах само отново да се учудя на простото разсъждение, което го бе довело до истината в тази история за съучастничество на портиерите. Тя естествено беше нищо и никаква история, но аз си мислех, че в близките дни младият човек няма да пропусне да ни обясни също тъй просто невероятната нощ в „Жълтата стая“ и „тайнствената галерия“.