Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Мери повдигна рамене и се обърна от дебелия мъж към Ърнест.
— Той ми казва нещо, което вече знам — рече тя меко, — с изключение на това, което оцветява в зависимост от политическите си разбирания.
Дебелият мъж подскочи като ударен:
— Какво? Какво?
— Не ни казваш нищо, което не можем да научим в някоя библиотека — каза Ърнест.
— Библиотеките ви трябва да са прекрасни. Тогава нямате нужда от нас — изрече дебелият мъж. — Полковник Сър не е мъжът, който беше. Библиотеките казват ли ви това? Той изправи на крака икономиката, осигури работа, създаде фабрики, направи младежите войници и даде дом на старите хора. Той направи съдилищата честни.
— Полицията — обади се едрата жена.
— Той превърна полицията в защитник на островите. Построи курорти и почисти плажовете, направи музеи и ги напълни с произведения на изкуството. Кой знаеше от къде идват парите? Те идваха и хранеха хората. Но сега той не е същият.
— Знаете ли нещо за Емануел Голдсмит?
— Поетът — промърмори дебелият мъж. — Полковник Сър използва поета. Казва му, че го обича. Пфуу!
Дебелият мъж вдигна нагоре големите си ръце и поклати глава към тавана.
— Веднъж ми каза: „Имам си поет. Нямам нужда от история“.
— Той би ли приютил този човек, ако той стане беглец? — попита Мери.
— Може би да, може би не — отвърна дебелият мъж. — Той подмята поета като риба. Но може би вярва на това, което той казва. Ако нещо се случи с поета преди да завърши голямото си дело, духът на полковник Сър ще изчезне като угаснала свещ. Така че може би го е грижа за поета; вероятно да, той се тревожи за бъдещето си в историята.
Мери се намръщи озадачена.
— Няма никакво стихотворение за Ярдли — каза тя на дебелия мъж.
— О, ще има. Полковник Сър се надява, че ще има, докато поетът е жив.
— Ярдли би ли го защитил, дори ако му е наредено да го върне в Съединените Щати? — попита Мери.
— Кой ще нарежда на полковник Сър? — Дебелият мъж обмисляше това известно време, подпрял с ръка брадичката си.
— О, боже! Някога може би, когато имаше пълномощници. Но сега няма никакви пълномощници. Той може да направи някои неща в името на миналото приятелство, но не и това.
— Какво вършехте за Ярдли?
Дебелият мъж се облегна напред, доколкото му позволяваше коланът.
— Защо питате?
— Просто любопитство — каза Мери.
— Полковник Сър ме изпрати по света като посредник в търговията с адски корони.
Мери се вторачи за момент в него, а после погледна надолу.
— На Селекторите?
— На всеки, който би ги купил — каза дебелият мъж. — Селекторите са ограничили действията си само в тази страна. Поне засега. Те не са голям пазар. Виж Китай, Обединена Корея, Саудитска Арабия са друго нещо. Но не това ви интересува. Нека поговорим за поета.
— Трябва да узная много неща — каза Мери.
— Вие сте обществен защитник в Лос Анджелис. Защо ви е да знаете каквото и да било от тях? Не сте федерален служител.
— Искам аз да задавам въпросите — настоя Мери. — Ярдли нормален ли е?
Дебелият мъж се нацупи несигурно и каза нещо на колегата си на хаитиански креолски.
— Вие отивате в Хиспаниола да го доведете за терапия? Така ли е?
Мери поклати глава.
— Преди беше най-здравомислещият човек на Земята — каза дебелият мъж. — Сега ни преследва, докато ни хване, ругае ни, нарича ни месари. Преди му бяхме необходими. Сега ни захвърли и ето ни тук, свити като гълъби в гълъбарник.
Той повдигна великодушно огромните си рамене.
— Може би е нормален. Но не е така нормален, както преди.
Едрата жена изведнъж се изправи и погледна Мери, може би ядосана, със строго лице.
— Сега ще си вървите! Ако направите така, че някой нарани тези хора, ние ще нараним този мъж. — Тя посочи Ърнест, който весело се хилеше на театъра.
Лицето на Мери остана безизразно.
— Вие не представлявате интерес за мен — каза тя. — Не точно сега.
— Вървете си! — настоя едрата жена.
Синеокият мъж им показа вратата, придружи ги до таксито и й върна телефона и камерата. Прозорците на таксито станаха по-тъмни и то ги отведе до следващото ниво, след което спря. Те слязоха и се намериха в голям празен и неразвит район, който беше ветровит и неприветлив. След като намериха карта на една стена, те определиха местоположението на най-близката асансьорна шахта и тръгнаха към нея по неактивиран, неподвижен ескалатор.
— Наистина ли ще им дадеш някоя от работите си? — попита тя.
— Схванала си. Такава е сделката.
Взеха експресния асансьор, за да слязат на долното ниво. Ърнест поклати глава и прокара ръка през косата си.
— Много забавно — каза той. — Имаше ли полза?