Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Най-суровите му критици го определят като „химически еквивалент на лоботомия“. Твърдят, че единствената полза от торазина е, че спестява пари на психиатричните клиники и затворите, като прави пациентите и затворниците по-податливи на контрол.

Рон получаваше дозите си торазин от надзирателите, понякога според инструкциите на адвоката си. Но често нямаше никакъв контрол. Даваха му хапче всеки път, когато се развикаше.

Въпреки че Денис Фриц беше останал да живее в Ейда в продължение на цели четири години след убийството, все още смятаха, че има опасност да се опита да избяга. Както и в случая с Рон, определената гаранция беше огромна и никой не можеше да я плати. И двамата, както всички останали обвиняеми, се смятаха за невинни до доказване на противното, но ги държаха в затвора, за да не избягат или за да не убият някого, ако останат на свобода.

Невинни до доказване на противното, те щяха да останат в затвора поне една година, преди да започне делото им.

Няколко дни след като Денис пристигна в затвора, пред килията му изведнъж се появи един мъж, който се казваше Майк Тени. Беше дебел, плешив и не особено красноречив, но се усмихваше широко, държеше се приятелски и се отнасяше с Денис като със стар другар. И много искаше да си поговорят за убийството на Картьр.

Денис беше прекарал достатъчно дълго време в Ейда, за да знае, че в затвора е пълно с информатори, лъжци и мошеници, и вече беше сигурен, че всеки разговор като нищо ще бъде повторен в съдебната зала, и то модифициран така, че да утежни вината на обвиняемия. Всеки затворник, надзирател, ченге, чистач или готвач беше потенциален доносник, който жадуваше да научи някакви подробности, за да ги предаде на полицията.

Тени заяви, че е пристигнал наскоро. Твърдеше, че е надзирател, въпреки че все още не беше получил първата си заплата. Даваше много полезни съвети, макар че никой не му ги искаше, а освен това очевидно не бяха основани на собствен опит или знания. Според него Денис беше загазил сериозно, очакваше го смъртно наказание и единственият начин да се спаси беше да си признае, да си уреди сделка с прокурора Питърсън и да предаде Рон Уилямсън. Питърсън нямаше да го подведе.

Денис го изслуша мълчаливо.

Но Тени не се отказа. Идваше всеки ден, мрачно клатеше глава, дърдореше за системата и как работела тя според него и даваше мъдри, абсолютно безплатни съвети.

Денис мълчаливо го слушаше.

Предварителното заседание беше определено за 20 юли и щеше да бъде председателствано от съдия Джон Дейвид Милър. Както и в повечето други щати, в Оклахома предварителните заседания бяха от съдбоносно значение, защото прокурорите бяха длъжни да разкрият тактиката си и да покажат на съда и на всички останали кои ще бъдат свидетелите им и какво ще говорят.