Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Въпреки че Грег Сондърс не беше особено щастлив от перспективата да защитава обвинен в предумишлено убийство, все пак се радваше, че ще работи заедно с Барни Уорд. Докато учеше в Източния университет, често си мечтаеше как ще работи в съда и дори бягаше от часове, за да гледа Барни в действие. Беше го виждал как разкъсва на парчета недобре подготвените свидетели и всява ужас в прокурорите. Барни уважаваше съдиите, но не се страхуваше от тях и знаеше как да предразположи съдебните заседатели. Никога не използваше слепотата си като оправдание, но в критични моменти си позволяваше да предизвиква съчувствие към себе си. Грег Сондърс го смяташе за наистина блестящ адвокат.

Работейки независимо един от друг, както и в негласно сътрудничество, двамата подадоха толкова много искания до съда, че скоро прокуратурата започна да се задъхва под тежестта им. На 11 юни съдия Милър свика заседание по въпроси, повдигнати както от защитата, така и от обвинението. Барни настояваше да получи списък с имената на всички свидетели, които обвинението възнамерява да използва в делото. Това се изискваше от законите в щата Оклахома, въпреки че Бил Питърсън не беше наясно с тях. Барни му изясни правното положение. Прокурорът искаше да разкрие само имената на свидетелите, които възнамеряваше да използва при предварителните заседания. Съдия Милър му отказа това право и му нареди навреме да уведомява защитата за всеки нов свидетел.

Барни се беше развихрил и постигна успех с повечето си искания. Но започваше да проявява признаци на нетърпение. Веднъж си позволи да подхвърли, че след като е назначен служебно, се надява да не загуби прекалено много време с този случай. Беше твърдо решен да си свърши работата както трябва, но все пак не искаше да потъва изцяло в първото си дело по обвинение в предумишлено убийство.

На следващия ден отправи ново искане, този път за допълнителен адвокат за Рон. Съдът не възрази и на 16 юни Франк Бейбър беше назначен от съдия Милър да помага на Барни. Юридическите битки и бюрократичните увъртания продължиха, докато и двете страни по делото се подготвяха за предварителните заседания.

Денис Фриц беше затворен в килия недалеч от Рон Уилямсън. Не го виждаше, но със сигурност го чуваше. Когато не беше получил големи дози от лекарствата си, Рон не спираше да вика. С часове стоеше до решетките на килията си и не спираше да крещи:

— Невинен съм! Невинен съм!

Дълбокият му дрезгав глас отекваше в претъпканата сграда. Беше като ранено животно в клетка, което има отчаяна нужда от помощ. Затворниците и без това бяха напрегнати и постоянният стържещ вой на Рон ги изнервяше допълнително.

Другите затворници често му отговаряха и го дразнеха, че е убил Деби Картър. Караниците и размяната на обиди понякога бяха забавни, но най-често само опъваха нервите на всички. Надзирателите решиха да преместят Рон от изолатора в обща килия с десетина други затворници, но това се оказа катастрофална идея. Мъжете в килията практически нямаха никакво лично пространство.