![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Надзирателите в затвора отправиха към Рон още по-сурови заплахи, но на него не му пукаше. Фалшивите самопризнания не бяха рядкост в окръг Понтоток и той не можеше да повярва, че ченгетата са успели да получат такова от Денис Фриц. Рон беше невинен. И бе твърдо решен да не бъде осъден като Уорд и Фонтънот. Само ако успееше да пипне Денис насаме, щеше да изтръгне истината от него.
Третото му влизане в съдебната зала беше същото като предишните две. Още от вратата той се провикна:
— Фриц, нека да решим това като мъже — ти и аз, веднага!
Съдия Милър се опита да го прекъсне, но Рон дори не намали темпото.
— Ние двамата, веднага! — извика той на Денис. — Никого не съм убивал!
— Задръжте го — нареди съдия Милър на надзирателите. — Мистър Уилямсън, ако отново си позволите да избухнете, заседанието ще се проведе без вас.
— Няма проблеми — отвърна рязко Рон.
— Добре, значи разбирате…
— Предпочитам да не присъствам. Ако нямате нищо против, по-скоро бих се върнал в килията си.
— Отхвърляте правото си да присъствате на предварителното заседание?
— Да.
— Никой не ви заплашва или принуждава да го направите, това е ваше лично…
— Аз съм този, който заплашва — прекъсна го рязко Рон, без да откъсва поглед от Денис.
— Нали никой не ви е заплашил… и това е ваше лично решение да се откажете…
— Казах, че аз съм този, който заплашва.
— Добре. Значи не желаете да присъствате на това заседание. Правилно ли ви разбрах?
— Да, правилно.
— Добре. Можете да го върнете в затвора. Да се запише в протокола, че обвиняемият Роналд К. Уилямсън се отказва от правото си да присъства в съдебната зала поради склонността си да избухва и да нарушава реда. И съдът смята, че заседанието не може да се проведе в негово присъствие на базата на последното му изявление и поради избухванията.
Рон беше върнат в килията си, а предварителното заседание продължи.
В делото „Бишъп срещу САЩ“ през 1956 г. Върховният съд на САЩ постанови, че осъждането на недееспособен човек е в нарушение на закона. В случаите, в които съществуват съмнения относно психическото състояние на дадено лице, невъзможността за извършване на законно разследване на случая е нарушение на конституционните права на личността.
След като Рон Уилямсън беше прекарал два месеца в затвора, никой от обвинението или защитата не се беше усъмнил в психическото му състояние, въпреки че доказателствата бяха очевидни. Той имаше сериозно заболяване и документацията за него беше леснодостъпна за съда. Избухванията му в затвора, макар и понякога ограничавани от произволните дози лекарства, които му даваха адвокатът и надзирателите му, бяха ясни признаци за това. Репутацията му в Ейда също беше широко известна, особено на полицията.
А и поведението му в съда не беше новост. Още преди две години, когато прокурорът поиска условната присъда за бягство да стане ефективна, Рон се държа толкова странно в залата, че заседанието беше прекратено и той беше изпратен в психиатрична клиника, за да го прегледат. Съдия по онова дело беше Дейвид Милър — съшият, който сега председателстваше предварителното заседание. Именно съдия Милър тогава го беше обявил за ограничено дееспособен.
А сега, две години по-късно, когато се говореше за евентуално смъртно наказание, съдия Милър очевидно не виждаше причина да се провери психическото състояние на Рон.
В щата Оклахома действа закон, който позволява на всеки съдия, дори на онези, които председателстват предварително заседание, да прекрати процеса, ако състоянието на обвиняемия е под въпрос. За това дори няма нужда от заявление от страна на защитата. Повечето адвокати, така или иначе, биха положили максимални усилия да убедят съда, че клиентът им има дълга история на психически разстройства и трябва да бъде прегледан отново, но ако не го направят, отговорността за спазването на конституционните права на обвиняемия пада върху съдията.
Мълчанието на съдия Милър веднага трябваше да бъде атакувано от Барни Уорд. Като адвокат на зашитата той беше длъжен незабавно да изиска пълен психиатричен преглед на клиента си. Следващата стъпка беше да се направят постъпки за нарочно заседание за установяване на психическото състояние — същата рутинна процедура като онази, която Дейвид Морис беше провел преди две години. Последната стъпка беше да се пледира невменяемост.
Но след като Рон беше изведен от съдебната зала, предварителното заседание продължи мирно и тихо. То трая няколко дни, през които Рон остана в килията си. Дали беше в състояние да участва в собствената си защита пред закона очевидно нямаше никакво значение за съда.