![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Статията завършваше с напомнянето, че „Деби Картьр е загинала от задушаване, след като по време на изнасилването в гърлото й е натикана хавлиена кърпа“.
Същия този понеделник Рон за пръв път беше изведен от затвора и прекаран през двора до сградата на съда на около петдесет метра оттам, за да се яви пред съдия Джон Дейвид Милър — магистрата, който се занимаваше с предварителната подготовка на делото. Рон каза, че няма адвокат и не е сигурен, че може да си позволи такъв. Отведоха го обратно в затвора.
След няколко часа друг затворник, Мики Уейн Харъл, чул как Рон плаче и нарежда: „Съжалявам, Деби.“ Тази информация незабавно беше докладвана на надзирателите.
Освен това Харъл твърдеше, че Рон го е попитал дали може да му нарисува татуировка на ръката, на която да пише „Рон обича Деби“.
Сега, когато в списъка на делата, определени за разглеждане в съда, се беше появил нов и горещ случай, в затвора отново плъзнаха слуховете. Доносниците, които се множаха под крилото на полицията, започнаха да играят сериозно. Най-прекият път към свободата — или поне към намаляване на присъдата — беше да чуеш или да твърдиш, че си чул как някой важен заподозрян си е признал престъплението, а после да изтъргуваш тази информация с прокурора. В повечето затвори доносничеството се срещаше рядко, защото доносниците се страхуваха от отмъщението на останалите затворници. В Ейда обаче то процъфтяваше, защото почти винаги даваше резултат.
Два дни по-късно Рон отново беше отведен в съда, за да му определят адвокат. Той се яви пред съдия Джон Дейвид Милър, но нещата не тръгнаха добре. Рон все така не приемаше лекарства, буйстваше и викаше и още от вратата започна:
— Не съм извършил това убийство! Писна ми от вашите глупости! Съжалявам за близките й, но…
Съдия Милър се опита да го прекъсне, но Рон искаше да говори:
— Не съм убил момичето. Не знам кой е убиецът. По това време майка ми беше жива и тя знаеше къде бях онази вечер.
Съдия Милър се опита да обясни на Рон, че на това заседание не може да оспорва обвинението срещу себе си, но Рон продължаваше да крещи.
— Настоявам да оттеглите това обвинение — повтаряше той. — Това е абсурдно.
Съдия Милър го попита дали разбира какви са обвиненията срещу него и Рон му отговори:
— Аз съм невинен, никога не съм се срещал с това момиче и никога не съм бил в една кола с нея.
Докато му четяха правата, Рон извика:
— Три пъти съм бил в затвора и всеки път се опитват да ме изкарат виновен за това убийство.
Когато споменаха името на Денис Фриц, Рон ги прекъсна:
— Този човек също няма нищо общо с убийството. По онова време бяхме приятели. Той не ходеше в „Лампата“.
В крайна сметка съдията отбеляза, че обвиняемият не се признава за виновен. Отведоха Рон, който продължи да ругае. Анет беше в залата и тихо плачеше.
Тя всеки ден ходеше до затвора — понякога по два пъти, ако надзирателите й разрешат. Познаваше повечето от тях лично, а те всички познаваха Рони, така че малко заобикаляха наредбите, за да я пускат да го вижда по-често.
Той беше разстроен, все така не получаваше лекарства и имаше нужда от професионална помощ. Изпитваше гняв, че са го арестували за престъпление, което не беше извършил. Освен това се чувстваше унизен. От четири години и половина живееше под подозрението, че е извършил неописуемо престъпление. Дори самото подозрение беше ужасно. Ейда беше родният му град. В него живееха хората, сред които бяха всичките му сегашни и бивши приятели, които го бяха гледали как расте и се бяха радвали на спортните му успехи. Слуховете бяха болезнени, но той ги беше изтърпял с години. Беше невинен и истината, ако ченгетата успееха да стигнат до нея, щеше да изчисти името му.
Но ето че изведнъж го арестуваха, хвърлиха го в затвора, отпечатаха полицейската му снимка на първа страница на вестника и това го съсипа.
Та той дори не беше сигурен, че изобщо е виждал тази Деби Картър.
Денис Фриц седеше в килията си в Канзас Сити, чакаше да го прехвърлят в Ейда и се чудеше на зловещата ирония на своето арестуване. Убийство?! Та той от години се опитваше да се справи с факта, че собствената му съпруга беше убита, и много пъти сам се беше чувствал като жертва.
Убийство? Той никога не беше наранявал човек физически. Беше дребен и слаб, противник на боя и насилието. Естествено, беше ходил в много барове и други подобни места, но винаги успяваше да се измъкне, преди пияните да започнат да си разменят юмруци. Дори ако Рон Уилямсън не беше започнал боя, той винаги щеше да остане докрая, за да го завърши, но не и Денис. Беше заподозрян само защото двамата с Рон бяха приятели.