Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
В един легендарен сблъсък Барни дори замахнал да удари противника си. Двамата с Дейвид Морис били в съда и спорели за някакви веществени доказателства. И двамата били ядосани, обсъждането било разгорещено и Морис допуснал грешката да каже:
— Вижте, господин съдия, дори слепец би трябвало да види това.
Барни се хвърлил към него, или поне горе-долу в неговата посока, замахнал за дясно кроше и едва не го улучил. Приставът възстановил реда в залата. Морис се извинил, но вече се държал на безопасно разстояние от противника си.
Всички познаваха Барни и често го виждаха в съда с вярната му помощничка Линда, която му четеше всички документи и водеше бележките му. Понякога той използваше и куче водач, но обикновено предпочиташе помощта на млада дама. Беше дружелюбен към всички и никога не забравяше гласове. Останалите адвокати го избраха за председател на сдружението си, при това не от съчувствие. Толкова го харесваха, че го поканиха да се присъедини към един клуб, в който играеха покер. Барни се снабди с карти с брайлова азбука, обяви официално, че само той може да ги раздава, и скоро започна да прибира всички чипове на масата. Останалите играчи решиха, че май ще бъде по-добре той само да играе, но не и да раздава. Печалбите му понамаляха.
Всяка година другите адвокати канеха Барни на лов за сърни — едноседмично лагеруване само за мъже, където се пиеше много бърбън, играеше се много покер, разказваха се мръсни вицове, готвеше се вкусно и ако останеше време, се ходеше на лов. Мечтата на Барни беше да застреля елен. Веднъж приятелите му открили един чудесен сръндак и тихомълком го завели на подходящо място за стрелба, подали му пушката, внимателно я насочили и после му прошепнали: „Стреляй.“ Барни натиснал спусъка и макар че изобщо не улучил, приятелите му твърдяха, че сръндакът се е разминал на косъм със смъртта. Барни разказваше тази история цели десетилетия след това.
Както се случва с много сериозни пиячи, дойде време да се откаже от алкохола. По това време използваше куче водач, но трябваше да му го сменят, защото кучето беше започнало да го води само до магазина за напитки. Очевидно беше ходил там постоянно, защото тръгнаха слухове, че магазинът е фалирал, след като Барни спря да пие.
Той обичаше да печели пари и не понасяше клиенти, които не си плащаха. Мотото му беше „Невинен до доказване на фалита“. Но към средата на 80-те години Барни вече не беше на върха си. Случваше се да пропусне нещо в съда, защото е задрямал. Носеше големи тъмни очила, които покриваха по-голямата част от лицето му, и съдиите и колегите му никога не бяха сигурни дали наистина слуша, или просто дреме. Противниците му забелязаха това и съставиха (шепнешком, защото Барни чуваше всичко) следната стратегия: да проточват разглеждането на делото до следобед, когато той винаги си подремваше. Ако човек успееше да стигне до три следобед, шансовете му да победи Барни нарастваха драстично.
Преди две години близките на Томи Уорд (който не му беше роднина, фамилиите им просто съвпадаха) се свързаха с Барни и го помолиха да го защитава, но той отказа да се заеме със случая. Беше убеден, че Уорд и Фонтънот са невинни, но предпочиташе да не се занимава с такива дела. В тях имаше ужасно много документация, а тя не беше силната му страна.
Сега отново се свързаха с него. Съдия Джон Дейвид Милър помоли Барни да представлява Рон Уилямсън. Барни беше най-опитният адвокат по наказателни дела в окръга и съдът имаше нужда от него. Барни се поколеба малко, но се съгласи. Беше адвокат до мозъка на костите си, знаеше Конституцията наизуст и твърдо вярваше, че всеки обвиняем, независимо колко го ненавижда обществото, има право на компетентна юридическа защита.
На 1 юни 1987 г. Барни Уорд беше определен от съда да представлява Рон — първия му клиент, за когото се искаше смъртна присъда. Анет и Рене бяха доволни. Знаеха, че е известен като един от най-добрите адвокати в града.